Новини: премиери, конкурси, конференции, семинари

Каним ви на благотворителна изложба с цел набиране на средства за лечението на Емил Харизанов.

Дати на изложбата: 20 - 21 Декември 2008г. Сградата на НУИИ “Илия Петров” срещу паметника на Патриарх Евтимий. Работно време - от 9 до 22 часа.

    Младият художник Емил Харизанов (22 г.) завършва националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" през 2005 г. Продължава да развива таланта си във Виена, като през 2008 г. завършва трети курс в Университета за приложни изкуства в класа на проф. Ервин Вурм.
    След нелеп инцидент на 24.08.2008 г. Ембата като по чудо оживява след счупване на пети шиен прешлен, но остава парализиран от гърдите надолу. Шансовете му за пълно оздравяване са големи, но за целта е необходимо набирането на средства за специализирано лечение в Израел.
    Помогни на наш приятел. Върни талант!

Изпрати SMS на номер 17777 с код DMS EMO (1,20 лв. с ДДС).

    Дарителска сметка:
    BGN BG09UBBS80021071849320
    USD BG70UBBS80021109271210
    EUR BG58UBBS80021430707310

Емил Василев Харизанов
ОББ Обединена българска банка

The young artist Emil Harizanov (22 years old) graduated the National School of Fine Arts "Ilya Petrov" in 2005. He continued to develop his talent in Vienna, where in 2008 he graduated his third course in the University of Fine Arts in the class of the renowned professor Erwin Wurm. After a tragic accident on August 24th 2008, Emil miraculously survived after breaking his fifth cervical vertebra but remained paralized from the chest down. His chances for complete recovery are exceptional, but the purpose requires fund-raising for specialised treatment in Israel.
Please!Help our friend!Bring this talent back!

    Account for donations:
    BGN-BIC UBBSBGSF BG09UBBS80021071849320
    USD-BIC UBBSBGSF BG70UBBS80021109271210
    EUR-BIC UBBSBGSF BG58UBBS80021430707310

    Emil Vasilev Harizanov
    UBB United Bulgarian Bank
    Contact Info
    Website:
    http://emilharizanov.hit.bg

Изложба „Вътре и вън“ / „IN - OUT“, петима словенски фотографи от Триест

Столичната библиотека и сдружението „Linguaggi-di-versi“ – България,
под патронажа на Италианския културен институт в София

    Ви канят на изложбата
    „Вътре и вън“ / „IN – OUT“
    Петима словенски фотографи от Триест
    15 – 23 декември 2008 г.

Откриване в 16.30 часа на 15 декември 2008 г. в Столичната библиотека

Експозицията е поглед към творчеството на група фотографи, които живеят и работят в Триест и околностите му. Тя е особено събитие, послание и към авторите, и към посетителите – многократна, безкрайна и критична обратна връзка. Това е диалог, открит от членовете на фотоклуба, диалог между Триест и София, между два доста различни (Триест е малък и спокоен, докато София е голяма и оживена) града, но и доста сходни, с общи славянски корени.
Представените на изложбата автори са членове на фотографския кръжок „Фотовидео Триест `80“ на словенското малцинство в Италия, основан през 1980 г. Първият председател на дружеството е Александър – Саша Ота, който го ръководи и вдъхновява до смъртта си. Кръжокът се занимава с проблемите на фотографската техника, естетика и изкуство със специално внимание към поддържането и развитието на традициите и културните обичаи. Неговата цел е да развива обществена дейност в областта на фотографската и кинематографската култура. Организира уъркшопове, конференции, курсове по фотография, конкурси и видеосесии, изложби, фотографски екскурзии и др., всяка година провежда конкурса „Ота – Хроватин“ за аматьорски видеофилми.

Виктор Алимпиев, Владимир Дубосарски & Александър Виноградов, Елена Елагина & Игор Макаревич, Анна Желудь, Арсений Жиляев, Ирина Корина, Олег Кулик, Татяна Либерман, Диана Мачулина, Андрей Монастирски, група Синя супа, група Сини носове, Ростан Тавасиев, Иля Трушевски, Стас Шурипа

За първи път след повече от две десетилетия в България се представя съвременно изкуство от Русия. В основата на кураторската идея на “Парадоксите на историята” е запознаване на българската публика с художествената ситуация в страната, чието изкуство задълго изчезна от полезрението ни, чрез взаимоотношенията между поколенията, чиито принципни творчески позиции изграждат съвременната художествената сцена.

Андрей Монастирски, Елена Елагина и Игор Макаревич са сред представителите на героичното поколение на Московския концептуализъм с аналитичния му интерес към езика на изкуството, способността му да пресъздаде невидимото и законите, по които то се изгражда и функционира. От края на 1970-те години и до днес това е най-влиятелното течение в руското изкуство, отначало известно само на близък кръг посветени, но днес присьстващо в повечето световни музеи.

Олег Кулик, Владимир Дубосарски и Александър Виноградов са излязли на авансцената през късните 1980-те по времето на Перестройката и са се посветили на “идеологическата борба” със съветското в изкуството. Професионалната им активност с характерните агресия и трансгресия преодолява националните граници и работите им вече твърдо се асоциират по света с понятието “руско изкуство”. Тясно свьрзаната с тях група “Сини носове” се прочува с отровната си ирония и леко хъшлашки хумор, с които, използвайки колаж, видео и фотография се критикуват местните и външните обществени и политически обстоятелства.

По-младото поколение участници в изложбата, започнали да работят в началото на 21 век, са ярки представители на тенденциите от последните години – периода на стабилизация на политическите процеси в Русия, когато се разпространи мнението, че политическата ангажираност не е гаранция за естетическа актуалност, а художниците преживяват изпитанията «пазар» и високи цени.

Руските художници днес живеят в различна страна и различна историческа епоха от привичния ни клиширан образ. Интеграцията на съвременното изкуство от Русия с международната художествена сцена се състоя при запазването на «местната» специфика на изкуството.

    Изложбата е организирана от Министерство на културата на Руската Федерация и
    Министерството на културата на република България и РОСИЗО с активното участие на
    Института за съвременно изкуство – София.

Произведенията (обекти, видео арт, инсталации, живопис, рисунки, колажи и фотографии) са предоставени от Художествения фонд „Московско биенале”.

За изложбата е издаден каталог на бьлгарски и английски.

Откриване: 15 декември (понеделник) 2008 г., 18.00 часа.

    Изложбата продължава до 8 януари 2009 година
    Работно време на галерията – всеки ден от 11.00 до 19.00 часа
    За допълнителна информация: Яра Бубнова – 0887510585;
    Албена Спасова – 0885 07 80 11.

Спектакълът „Следобедни игри“ в театър „Сълза и смях“

    30 ОКТОМВРИ
    12 НОЕМВРИ
    7 ДЕКЕМВРИ
    29 ДЕКЕМВРИ

    „Следобедни игри“
    по РОМА МАЙО
    режисьор БОЯН ИВАНОВ
    продуцент СЛАВ БОЙЧЕВ
    сценичен дизайн ПЕТЯ БОЮКОВА
    музика S.U.S.F.

    с участието на
    СЛАВ БОЙЧЕВ, НАДЯ СТЕФАНОВА, СТИЛИЯН СТОЯНОВ, ИВАН ПЕТКОВ, СТОЯН БОРИСОВ,
    ИРИНА АНДРЕЕВА, ТОНИ КАРАБАШЕВ, ДИМИТЪР ИВАНОВ, ИВАЙЛО СПАСИМИРОВ, УЛЯНА ЧАН

    със съдействието на
    НАЦИОНАЛНА АКАДЕМИЯ ЗА ТЕАТРАЛНО И ФИЛМОВО ИЗКУСТВО „КР. САРАФОВ”
    ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ „ИСКЪР”

    „Следобедни игри” е последното дипломно представление на класа на проф. Снежина Танковска, който завърши тази година.
    Един от актьорите – Слав Бойчев още по време на следването си създаде фирмата МОНТФИЗ АРТ ГРУП, чиято собственост са Актьорски школи МОНТФИЗ (в тях преподават Велко Кънев, Малин Кръстев, Мария Сапунджиева и др.)
    Веднага след тазгодишното дипломиране на класа на проф. Танковска, МОНТФИЗ АРТ ГРУП откупи продуцентските права на „Следобедни игри” от НАТФИЗ и сключи договор с театър „Сълза и смях”.
    БЪЛГАРИЯ АРТ ГРУП – новият продуцент на „Следобедни игри” – е дъщерна фирма на МОНТФИЗ АРТ ГРУП.
    Представлението претърпява някои ключови промени по време на работата по второто издание.
    Двама от актьорите са заменени. Боряна Трифонова, която в момента е в Пекин и учи магистратура „Глас и движение”, е заместена от Уляна Чан – студентка на проф. Стефан Данаилов.
    Владимир Йорданов, който сега е във Великобритания и учи киноактьорство, е сменен с Тони Карабашев – ученик от последния клас на проф. Крикор Азарян.
    Публиката, която в първото издание беше разположена П – образно на сцената, сега е в салона.
    Един съвсем млад екип се впуска със свежа енергия в авантюрата, наречена ТЕАТЪР.

БЪЛГАРИЯ АРТ ГРУП е най-новата театрална продуцентска компания в страната. В този смисъл спектакълът „Следобедни игри” е новаторство не само заради младия си екип. Той е нов импулс – сигнал за зараждането на закъснялата в България нова форма за произвеждане на театър – частното продуцентство.

Аржентинската писателка Рома Майо произхожда от полско еврейско семейство, емигрирало в Южна Америка по време на Втората световна война. Участва в детски театрални школи в Аржентина.Учи театър, рисуване, танци и керамика.Пише новели, детски приказки,сценарии за кино, телевизия и театрални пиеси.Участва в множество театрални проекти както в Испания така и в други страни.Получава награди за творчеството си в Бразилия, Венецуела, Колумбия, Канада, Италия, Испания и България.

Следобедни игри е първата реализирана на сцена пиеса на Рома Майо и има огромен успех. Премиерата на спектакъла е през юни 1976 и той се играе с голям успех 18 месеца, след което е забранен от президента на Републиката. Печели награди Talia, Argentores и Moliere през 1976 и моментално се превръща в хит.По същото време изданието на пиесата подготвено от Talia е цензурурано от властите.Следобедни игри е пиеса, в която деца играят игрите на възрастните.Тези невинни детски игри бързо се трансформират в неописуемо насилие. От игра на игра се стига до убийство.Като на игра.

„Следобедни игри“ е интересна и провокираща пиеса, а актьорите я превръщат в едно изпълнено с живот представление.Тя забавлява и шокира.Магията се случва веднага и остава валидна за всеки един зрител много след края”

Игрална площадка, осветена от следобедно слънце. Няколко деца, очевидно от семейства с различен социален статус, играят обичайните за всяка детска площадка игри. Бързо се разкриват не само техните взаимоотношения, но и взаимоотношенията на техните семейства. Филмите, които гледат, разговорите на родителите, които децата повече или по-малко превратно са разбрали, това е техния свят, в който калейдоскопично се завъртат образите от медиите, имитирането поведението на възрастните и борбата за лидерство. Който е герой, в следващата игра може да бъде аутсайдер. Търсенето на разнообразие, на нови начини да си прекарат забавно следобеда несъзнателно ги превежда през повечето ключови моменти от живота, които ги “очакват като възрастни”.

Спектакълът е изключително актуален със ситуацията в България в момента, тъй като драматургията и режисурата извеждат на преден план насилието и жестокостта между децата. Комичните случки и невинните спречквания, прерастващи в шокираща жестокост, поставят пред възрастната аудитория неудобния въпрос познаваме ли децата си? Ако те са такива сега,какъв би бил светът утре?

Трети национален литературен конкурс „Хермес“

Издателска къща „Хермес” има удоволствието да обяви за трети пореден път Националния литературен конкурс „Хермес” за първа книга в категории проза и поезия. Поради големия интерес на младите автори и желанието ни да обхванем по-голям кръг от пишещите хора в България тази година за пръв път възрастовата граница за участие е до 30 години.

   - Националният литературен конкурс се стреми да стимулира младите автори за постигане на тяхната творческа реализация.
   - Националният литературен конкурс има за задача да популяризира творчеството на младите български писатели, да им помогне да заемат своето място в съвременната българска литература.
   - Националният литературен конкурс дава възможност на младите читатели в България да общуват с произведенията на своите връстници, да търсят в техните книги отговори на своите житейски въпроси.
   - Националният литературен конкурс ще поощри интереса на младите хора към книгите, ще стимулира четенето като път за тяхното духовно и личностно израстване.
   - Националният литературен конкурс е подкрепа за българската книга, която ще запази нашата идентичност в семейството на европейските народи.

- Автори, които нямат издадена книга.
- Автори до 30 години.

   Пловдив, ул. „Богомил“ 59
   Тел. 032/630 630
   e-mail: info@hermesbooks.com

Срок за издаване на наградените книги:
21.05.2009 г.

Конкурс за превод на текст от италиански на български език

По случай тазгодишното издание на Седмицата на италианския език по света

за превод на текст от италиански на български език

Поканата е към учениците от 12. клас на гимназиите в София и страната, в които се изучава италиански език. Наградата за победителя е безплатно записване и участие в кандидатстудентския курс по италиански език, който всяка година успешно подготвя кандидати за изпита в Алма Матер. Подбраният конкурсен текст е откъс от произведението на младия италиански автор Джузепе Куликия „Tutti giu per terra”, което гъделичка преводаческия хъс с младежкия си стил и предизвикателното чувство за хумор.

Преводите можете да изпращате на имейл konkurs_prevod@yahoo.it, както и на адрес: 1504 София, бул. "Цар Освободител" 15, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, катедра „Романистика”, специалност „Италианска филология”, за конкурса по превод. На посочения имейл и на сайта на „Литературен клуб” ще получите информация и за поощрителните награди, както и за институциите, които подкрепят конкурса.

Nell’attesa mi venne in mente che potevo iscrivermi all’università. Scelsi Lettere e Filosofia, pensando che in quella facoltà mi sarei trovato bene. Tutti i rampanti che da grandi sognavano di fare i manager preferivano buttarsi su Economia e Commercio, Informatica o Giurisprudenza. Le prospettive di scalata sociale dopo la laurea non mi importavano granché. Forse era meglio studiare qualcosa di interessante insieme ad altri esseri umani, piuttosto che ritrovarsi sugli stessi banchi insieme a tanti futuri squali in gessato grigio e ventiquattrore, intenti a imparare i mille e uno modi di fregare il prossimo.

I soldi per l’iscrizione li chiesi in prestito a mia madre. Poi una mattina mi alzai presto e andai alla segreteria dell’università. La gente in coda davanti allo sportello di Lettere e Filosofia sembrava uguale a quella davanti agli sportelli di Giurisprudenza, Informatica o Economia e Commercio. Be’, pensai, frequentando le lezioni li conoscerò meglio. Sarà pieno di giovani poeti filosofi. Oh sì.

L’università era un grande parallelepipedo in vetro e cemento armato, proprio come il palazzo dell’ONU, ma coricato su un fianco, sporco e senza New York attorno. Tutto in quel posto era grigio: grigio acciaio, grigio topo, grigio perla. I corridoi erano grigioverdi. Gli ascensori grigio fumo. Le pareti delle aule grigio chiaro.

Iniziai a frequentare le lezioni. Ben presto scoprii che esistevano appena un paio di corsi veramente interessanti, mentre l’obiettivo principale degli altri era di fare acquistare agli studenti i libri scritti dal professore.

Il bar di fronte all’università era costantemente affollato ma io non potevo permettermi i suoi prezzi. Sembrava che tutti i poeti filosofi avessero più soldi di me, per non parlare dei rampanti iscritti a Giurisprudenza. Di solito arrivavano verso le dieci del mattino sulle loro Toyota nuove fiammanti, parcheggiavano in seconda o in terza fila e attaccavano con gli aperitivi al banco. Le mie apparizioni erano un po’ meno brillanti. Scendevo da un tram sferragliante celando nel giubbotto una lattina di birra e l’enorme panino al gorgonzola che avevo portato da casa. Durante la pausa di mezzogiorno giravo per tutto l’edificio alla ricerca di un’aula vuota dove nascondermi a mangiare in solitudine.

Per risparmiare avevo fotocopiato i libri per l’esame di Storia della filosofia prendendoli in prestito alla Biblioteca Nazionale. Erano vecchie edizioni consumate dall’uso. Studiando mi chiedevo quali occhi avessero letto quelle stesse pagine ingiallite dal tempo. Mi ero messo in testa che dei volumi così vecchi mi avrebbero portato fortuna.

La mattina del primo esame mi presentai all’università totalmente stravolto. Nell’ultima settimana per studiare non avevo praticamente dormito. Mi ero preparato in più di tre mesi. Una volta davanti alla commissione constatai di essere l’unico esaminando con i jeans e le scarpe da tennis. Gli altri poeti filosofi avevano pensato bene di ripulirsi. Erano tutti in giacca e cravatta, mentre le ragazze sfoggiavano per l’occasione minigonne cortissime. Io una giacca e una cravatta non le possedevo del tutto. Quanto alle gambe, sarebbero risultate comunque troppo pelose.

Quando venne il mio turno, mi sedetti e posai il mio libretto sul tavolo. L’assistente del professore gli diede un’occhiata.

“Lei proviene da un istituto tecnico per geometri?”, mi chiese, guardandomi negli occhi.

“Sì”

Ebbe uno strano sorriso.

“Vediamo come si studia la storia della filosofia nei cantieri edili”, disse.

Sorrise anche il professore. Io no.

“Mi parli del paragrafo cinque della seconda edizione dell’Estetica trascendentale di Kant, riguardo all’esposizione trascendentale del concetto di tempo”

Rimasi di pietra. Di che cosa stava parlando? Qual era il paragrafo cinque? Non c’era nessun paragrafo cinque riguardante l’esposizione trascendentale del concetto di tempo sul libro che avevo studiato.

“Allora? Che cosa mi dice?”

“Be’, per la verità non ho studiato nulla del genere.”

“Che cosa?”

I poeti filosofi trattenevano il fiato.

“Non c’era nessun paragrafo cinque sull’esposizione trascendentale del concetto di tempo nel testo indicato dal programma d’esame”, dissi.

Il professore prese la Critica della ragion pura che avevo appoggiato sul tavolo. La esaminò.

“Dove ha preso questo volume?”

“Alla Biblioteca Nazionale.”

“In questa edizione manca il paragrafo cinque. Kant lo ha aggiunto nella ristampa successiva. Non pensavo avessero tradotto anche la prima versione. Lei dovrà ridare l’esame.”

Io non dissi niente.

“Avanti il prossimo”, disse l’assistente.

...

A un certo punto, non ricordo esattamente quando, i giornali presero a parlare delle proteste all’università. Mi sembrava impossibile che qualcuno avesse davvero occupato le università per chiedere ad esempio che le biblioteche funzionassero sul serio. Niente funzionava praticamente mai in ambito accademico ma non avevo mai sentito protestare nessuno nemmeno con un bidello. I Comitati Leninisti ogni tanto attaccavano nell’atrio un manifesto, magari lamentandosi dell’aumento delle tasse d’iscrizione. Quelli di Unione e liberazione rispondevano con un loro manifesto, naturalmente dalla parte del ministro della Pubblica Istruzione. I Comitati Leninisti ribattevano con un nuovo, più grande manifesto, citando il Capitale qua e là. Si limitavano ad andare avanti così, mentre la massa degli studenti entrava o usciva da lezione e nessuno aveva il tempo di fermarsi a leggere nulla. Sfogliando i giornali sembrava che fossimo di fronte a una specie di nuovo ’68, per fortuna meno compromesso con pericolose ideologie... Me li immaginavo gli autori di quegli articoli, quasi tutti della generazione del ‘68 ora trasformatisi in affermati professionisti, in competizione quotidiana per la villa al mare, l’auto prestigiosa, le vacanze esclusive... Se dopo vent’anni i risultati sarebbero stati quelli, speravo proprio che non si trattasse di un nuovo ’68.

...

Per studiare avevo rinunciato anche a scrivere. In qualche maniera mi preparai per l’esame. All’interrogazione risposi a tutto ma non ricordai che Socrate era morto a causa della cicuta.

“Che cosa gli vogliamo dare”, domandò il professore all’assistente, “diciotto?”

“Lei nel corso dell’anno ha frequentato?”, questi mi chiese.

“Certo”.

Avevo fatto i salti mortali per seguire le lezioni durante la pausa pranzo.

“Pensandoci bene...” Il professore mi guardò negli occhi. “Io a Lei non la ricordo”.

“Allora sarà meglio riparlarne alla prossima sessione. Avanti il prossimo”, aggiunse l’assistente.

Tratto da: Giuseppe Culicchia, “Tutti giù per terra”

Отново статия на Димитър Кенаров в The Virginia Quarterly Review

Нова статия на Димитър Кенаров в The Virginia Quarterly Review

Ето че вече имаме двойната книжка 1/2 за 2008 г. на списанието за пол, език и култура алтера, която ни изкушава да (я) колекционираме.

- може би най-известният колекционер сред писателите самият Владимир Набоков с три прелюбопитни текста за екземпляри от своите колекции;

- Мария Калинова ни изненадва с кратко, но много наситено с факти есе, в което през Борхес и Бенямин се говори за "Каталога на каталозите" - Седма читалня в Народна библиотека, където се пазят редките и оригинални екземпляри на книги, които не могат да бъдат открити другаде;

- с очерка на Марин Бодаков за румънския град Сибиу се поставя началото на поредица от интересни материали с дъх на Балкани; Сибиу, заедно с Люксембург, е бил културна столица на Европа през 2007 г. и това не е случайно, защото в този древен град през 1534 г. е открита първата фабрика за хартия в Румъния, през 1544 г. е издадена първата печатна книга на румънски език, а през 1788 г. е открит първият театър в северната ни съседка;

- обръщаме поглед на юг с текста на Димитър Божков, в който младият философ ни говори за църквата "Св. София" в Истанбул;

- Петър Петров си е направил труда да вземе мейлно интервю със сръбския писател Милорад Павич, в което авторът на „Хазарски речник“ с малко думи казва съществени неща за литературната си работа; ето само един пример: „Понякога ми трябва цяла нощ, за да напиша едно изречение“ - казва Павич;

- когато хората в литературните среди в България говорят за колекционери, най-често споменаваното име е на Михаил Неделчев; интервю с именития литературовед е направила Лора Шумкова;

- не бива да се пропуска стенограмата на семинара "Едип цар" с участието на Боян Манчев и Явор Гърдев - самата идея за публикуването на изказвания от ключови семинари от близкото минало е много добра и дано има развитие;

- стихотворения от Десислава Неделчева и проза от Райна Маркова са изборът на литературните редактори на списанието за художествена литература;

- но това е само половината брой, другата половина предпочитам да запазя в тайна - продължавайте да четете, продължавайте да колекционирате!

- Списание - ... алтера, кн. 1/2, януари/февруари 2008 г., 104 с., с приложение: картички, цена: 7 лв.

Прочетете статията на Димитър Кенаров за списание Boston Review. „Out of Exilie. Notes on Bulgarian literature“ е замислена като рецензия за наскоро публикуваните американски преводи на Георги Господинов, а не като есе за българската литература изобщо. Затова в печатното издание ясно пише: Books discussed in this essay: Natural Novel by Georgi Gospodinov; And Other Stories by Georgi Gospodinov.

Романът „Консорциум „ALTERNUS“ на Леа Коен излиза в Германия

Едно от най-авторитетните немскоезични издателства Hanser-Zolnay Verlag е откупило авторските права на романа "Консорциум „ALTERNUS" от Леа Коен и ще го издаде до края на годината. Hanser Verlag е издавало до сега книги на още двама автори, свързани с България - Елиас Канети и Илия Троянов. Романът "Консорциум „ALTERNUS" е първата книга, написана на български, която реномираната издателска къща ще представи на немскоговорящите читатели.
"Консорциум „ALTERNUS" бе издаден през 2005 година и бе номиран за роман на годината. Той е първа част от трилогията "Съдбите на Ева", която разказва за сложните взаимоотношения в объркания съвременен свят на българина. През 2007 г. излязоха другите две части от трилогията, издадени от "Сиела" - романите "Кандидат - президента" и "Близка връзка".

Излезе книжка 11 на списанието за пол, език и култура алтера , в която доминантна е темата за Франция и Париж във всичките й нюанси - от пощенските картичи до венерическите болести, от кабарето до безименния битнически хотел с 42 стаи на улица „Жи льо Кьор“.

- част от книгата на френската историчка Соня Комб „Забранени архиви: конфискуваната история“, в която най-общо казано се критикува системата на архивите във Франция, а тезите заявени в изследването предизвикват широк обществен дебат; те са подкрепени от самия Жак Дерида;

- спътникът на Стефан Иванов от разходките му из Париж Владимир Вацев ни запознава с едно кафене, чийто редовни посетители са били Хенри Милър, Гийом Аполинер, Алфред Жари, Андре Бретон, Тристан Цара и други, за които се сетите, в текста си „La Closerie des Lilas - булевард „Монпарнас № 171“;

- Нева Мичева ни развежда из филмите от фестивала Сан Себастиан 2007;

- Геновева Димитрова ни връща към българското с „Млади енергии“ за шестнайстия фестивал на българския неигрален филм „Златен ретон“;

- преводачката на романа на Дорис Лесинг „Златната тетрадка“ Весела Кацарова ни представя нобелистката в статия, озаглавена „Нобел? Сега вече имам всичко...“;

Има и още интервюта, поезия от индийката Кусум Джайн, преведена от Рашми Джоши, театър от Елица Матеева и Патриция Николова, музика от Людмил Фотев и още извадки от любовни послания по време на война, събрани от Мари-Ан Паво и преведени от Невена Панова... Списание алтера, кн.11, ноември 2007 г., 104 с., цена: 7 лв.

Сборник с разкази на Георги Михалков на корейски език

Южнокорейското издателство "Деоксу" в Сеул издаде сборник с разкази на Георги Михалков на корейски език. Заглавието на сборника е "Хубав сън" и съдържа 22 разказа. Разказите са преведени от международния език есперанто, а преводач е професор Лее Юнг-кее. Художественото оформление на книгата е дело на художничката Лее Се-юнг. В послеслова на книгата Лее Юнг-кее пише: "Останах изненадан не само от стила, но и от посланията на разказите, чиято атмосфера излъчва хуманост". Книгата съдържа кратка библиографска справка за издадените творби на Георги Михалков и предговор от автора, адресиран към южнокорейските читатели. Очаква се в скоро време сборникът "Хубав сън" да бъде преведен и на други азиатски езици.

Георги Господинов, „И други истории“ - номинация за наградата „Frank O'Connor“

Английският превод на сборника с разкази на Георги Господинов „И други истории“ е номиниран за престижната награда „Frank O'Connor“.

MORAL DIMENSIONS OF THE CONTEMPORARY WORLD
Zygmunt Bauman, Academic Speech at the Ceremony of
Awarding an Honorary Doctoral Degree at the Sofia
University (June 2002)

ART AND BEYOND…
Domenico Jervolino, In Search of Meaning
W. Stephen Croddy, Natural Meaning in Art

POLITICS AND ECONOMY: THE OTHER SIDE OF THE COIN
Lazar Popov, Powers of Resistance to the New
Postindustrial Order: Hardt/Negri and/vs. Jameson

Mehmet Seyhan Pencapligil, Economic Difficulties
Awaiting our Grandchildren: A Retrospective on Keynes
Erma Petrova, The Structural Brakes of Manipulation or the Constructed Outside

Jeffrey Bow, A Critique of Anarcho-Capitalism:
Examining the Public Good and the Legitimacy of the State

BOOK REVIEWS
Maria Dimitrova, Thomas R. Flynn. Sartre, Foucault, and Historical Reason

Alexander Gungov, William L. McBride's From Yugoslav
Praxis to Global Pathos: Anti-Hegemonic
Post-Post-Marxist Essays

Alexander Gungov , Albena Bakratcheva, Visibility
Beyond the Visible: The Artistic Discourse of American
Transcendentalism

Брой на сп. алтера, посветен на храненето

Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов в румънското списание Literra

И през 2006 г. на български език ще излезе книга на Пол Остър. Този път това е „Нощта на оракула". Преводът е на Иглика Василева, а издателството е „Колибри“. Очаквайте книгата в средата на август.

Продължава да излиза списанието на Съюза на преводачите в България - „Панорама“. Книжка X за 2005 г. е посветена на 100 години от рождението на Елиас Канети.

Сайтът на Златко Енев и Мари Врина-Николов „Писатели от България“

Със съвместните усилия на Мари Врина-Николов и Златко Енев наскоро беше създаден френскоезичният сайт „Ecrivains de Bulgarie“ („Писатели от България”) с адрес http://litbg.free.fr. Сайтът, чието основно предназначение е да представя интересни съвременни български писатели на френските издатели, предлага откъси от различни произведения, био/библиографични справки, литературно-критичен материал и пр. Освен това авторката на сайта, Мари Врина-Николов, подготвя ежемесечен бюлетин, предлагащ на издателите последните новини, свързани с литературното развитие в България.