Новини

Информация за премиери на книги, конкурси, конференции, семинари, културни събития.

Литературен клуб | азбучен каталог | резултати от конкурси

 

Покани и други новини:       „Точка срещу точка“, Второ представление            време: 22. 09. 2010 г., 19 ч.        място: Клуб „Backstage“        АКОРДЕОНИ: Веселка Тончева, Веселина Димитрова и Андрония Попова (“Насекомикс”).        ТЕКСТОВЕ: Мария Калинова, ВБВ, Камелия Спасова. Със специалното участие на Георги Господинов!              „Точка срещу точка” е цялост. Тя се свива и разширява, диша през ребрата на три акордеона и още толкова поети. Как внезапно се съчетават и разминават нотите и буквите: едно представление за полифонии, арматури, Weltmeister и триоли.        Ще ви разкажем преплетена история от предкласически и бъдещи времена – punctus contra punctum. В нея ще се свързват различни (музикални и литературни) гледни точки за детството, книгите, затворите, утопиите или фантазиите…        точки: акордеони, стихотворения, гласове и мелодии;      срещу-точки: Веселка, Веселина, Андрония, Мария, Камелия и ВБВ;        МУЗИКАЛНА ПРОГРАМА:      - Йохан Себастиан Бах – Ария      - Ой, да ты, Калинушка (руска народна песен, обработка Георги Тишкевич)      - Герардо Родригес – Ла Кумпарсита      - Питър ДеРоуз – Дийп пърпъл (аранжимент от Арт Ван Дам)      - Руско-унгарска песен      - Арам Хачатурян – Подражание народному      - Петер Хайду – Полка      - Георг Хендел – Сарабанда      - Веселина Димитрова – Луна в ла минор      - Ернст-Гюнтер Розенецки – Фантазия № 1      - Исак Албениц – Танго      - Йохан Себастиан Бах – Прелюд в ре минор      - Михаил Двилянски – Етюд в ми минор        Postfactum: Във всяка следваща модулация представлението ще се изменя, защото е безкрайно, както е всяка музика, всеки език и всяко слушане. Точка срещу точка срещу точка…          РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ ОТ ПРЕДПРЕМИЕРАТА       ---       ПРИКАЗКИТЕ ПО ТЕЛЕФОНА СЕ ЗАВРЪЩАТ В СОФИЯ          Стар фотьойл, малко шкафче и телефон – това ще виждат чакащите за среща на Попа, Царевец и Телефоните (Софийски университет) на 9, 10 и 11 септември от 18 до 21 часа. Всеки, който седне на фотьйла, ще бъде подканен с телефонен звън да вдигне слушалката. Осмелилият се ще може да чуе една от десетте градски приказки, написани от млади автори специално за проекта.        Автор на арт-акцията „Универсална среща”, в която можете да участвате, е художничката Албена Баева. Приказките са написани от Иванка Могилска, Андрей Симеонов, Ангелина Рангелова и Гергана Баева и разказани от актьорите Ирина Андреева и Златин Цветков. Осъществява се с подкрепата на Национален фонд “Култура”, Фондация „Арт Офис”, Сдружение „Терра Алтера” и Robotev.com.          Fairytales by telephone to return to Sofia        An old armchair, a small desk and a telephone will confront those waiting at popular meeting places, such as Popa, Tzarevetz or Telefonite. in the city centre from September 9 to 11 2010. Anyone who sits in the comfortable armchair, will cause the telephone to ring. If you pick up the receiver, one of ten contemporary urban fairytales will be heard. The ten stories are written specially for the project.        Author of the art performance, entitled Universal Meeting, is Bulgarian artist Albena Baeva. The fairytailes are written by Ivanka Mogislka, Andrei Simeonov, Angelina Rangelova and Gergana Baeva, and are performed by the actors Irina Andreeva and Zlatin Tzvetkov . The project is supported by the National Culture Fund, the Art Office Foundation, "Terra Altera" Association and Robotev.com.              Програма / Program        09.09.2010, 18.00-21.00    Попа + кино Одеон / the Pope + Odeon cinema        10.09.2010, 18.00-21.00    Царевец + езерото Ариана / Tzarevetz + Ariana lake        11.09.2010, 18.00-21.00    Телефоните + стълбите на Ректората / Telefoni + the stairs of Sofia University              Контакт        Албена Баева      тел.: +359 886 861 102      E-mail: albenski5@gmail.com      Website: runabout.eu      Blog: the-rest-art.blogspot.com           ---     СВЕТОВЕН ХАЙКУ ФЕСТИВАЛ В ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА          Красивият унгарски град Печ, европейска столица на културата за 2010 г., беше домакин на световен хайку фестивал от 6 до 8 август. Повече от 40 поети от 10 държави се събраха да четат своята поезия и да обсъждат проблемите и развитието на световното хайку. Фестивалът беше организиран от Световната хайку асоциация с директор Баня Нацуиши, Дружеството за приятелство между Унгария и Япония с председател Юдит Вихар и Унгарския хайку клуб. Сред участниците освен тях бяха Саюми Камакура, Наото Цушия и Тошио Кимура от Япония, Василе Молдован, Валентин Николитов, Мариус Келару, Лаура Вачеану, Амелия Станеску и др. от Румъния, Даниел Дютей от Франция, Роб Флипс от Холандия, Тони Пичини от Италия, Хане Хансен от Дания, Док Дръмхелър от Нова Зеландия, Желка Вучинич-Ямбрешич, Джурджа Вукелич-Рожич и Степан Рожич от Хърватия, както и много поети от Унгария, сред които Петер Микола Немет, Ференц Бакош, Атила Бардош и др. Петър Чухов представяше България.      Фестивалът беше изпълнен с официални и неформални събития. Имаше две изложби – на хайга /рисунки или фотографии, комбинирани с хайку/ на италианския хайку поет Тони Пичини, както и изложба от различни предмети /апликации, значки, цигари, тениски, яйца, подложки за чаши, свещи, картички, книжки, оригами/ с изписани върху тях хайку, изработени от унгарски студенти-японисти. Имаше официална програма с приветствие на кмета на града и участието на фолклорен ансамбъл от Хърватия и детски хор от Япония. Имаше четения на участниците и лекции. Организаторите бяха подготвили и изненада – в старата част на града по витрините на различни магазини бяха поставени постери с хайку на присъстващите поети на три езика – родния на всеки поет, английски и унгарски.      В последния ден на фестивала поетите направиха „гинко” – хайку разходка – по време на която писаха хайку. Ето едно от тях:   гинко разходка новите обувки на татко умрял преди година             Ференц Бакош        За фестивала беше издадена и антология с творби на участниците на три езика, включваща също и техните снимки и биографии. Това пък е едно хайку от нея:   спъвам се – кръв по коленете, цветя пред очите             Тони Пичини           Петър Чухов (България) и Амелия Станеску (Румъния)         Роб Флипс         Саюми Камакура         Лаура Вачеану         Мариус Келару         Студенти, които участват във фестивала         Кът от изложбата         Наото Цушия           ---               Народен театър „Иван Вазов“, програмата на театъра за септември 2010 г.   Закупуване на билети on line - http://www.nationaltheatre.bg/bg/program.nt     05 септември (неделя), 18:30 ч. - „Козата, или коя е Силвия?“, трагедия, Созопол, Читалище „Отец Паисий“, в рамките на Фестивала на изкуствата „Аполония“             Постановка: Явор Гърдев, по Едуард Олби; участват: Б. Велкова, М. Балалов, Ю. Вергов, И. Аръков; времетраене: 100 мин.; не се препоръчва за лица под 18 год.!     18 септември (събота), 19:00 ч. - „Сирано Дьо Бержерак“, комедия, голяма сцена             Постановка: Стефан Москов, по Едмон Ростан; участват: Д. Донков, Вл. Карамазов, Т. Елмазов, В. Колева, Д. Алексиев, А. Пападополу, С. Драгунчев, Хр. Терзиев;времетраене: -     19 септември (неделя), 19:00 ч. - „Госпожица Юлия“, натуралистична трагедия, голяма сцена             Постановка: Юлия Абаджиева, по Аугуст Стриндберг; участват: Сн. Петрова, Д. Донков, К. Рахал, Б. Петринска, Ал. Ставрева, У. Чан, Хр. Чешмеджиев, В. Танев, Ан. Аргиров, Б. Георгиев; времетраене: 130 мин.     21 септември (вторник), 19:00 ч. - „Почивен ден“, комедия, голяма сцена             Постановка: Камен Донев; участват: А. Радичев, М. Каварджикова, К. Кавадарков, В. Дойчева, Пл. Пеев, З. Бахаров, К. Рахал, Б. Петринска, М. Янев, Ил. Коджабашева, Ал Кадиев; времетраене: 100 мин.     22 септември (сряда), 19:00 ч. - „Мизантроп“, комедия, камерна сцена             Постановка: Росица Обрешкова, по Жан-Батист Молиер; участват: Ив. Юруков, С. Драгунчев, Т. Елмазов, Ил. Коджабашева, П. Джукелова, Цв. Даскалова, Хр. Терзиев, К. Яворов, Кр. Димитров, З. Раджаб; времетраене: 100 мин.     22 септември (сряда), 19:00 ч. - „Рейс“, комедия, голяма сцена             Постановка: Борис Панкин; участват: М. Петров, К. Кавадарков, Н. Илиев, Кр. Лафазанов, А. Радичев, Т. Елмазов, А. Пенчева, Хр. Чешмеджиев, Г. Мамалев, П. Докава; времетраене: 120 мин.     23 септември (четвъртък), 19:00 ч. - „Снегирьов и неговият син Илюша“, драма, камерна сцена, премиера!             Постановка: Стоян Радев, по Ф.М. Достоевски;     23 септември (четвъртък), 19:00 ч. - „Дядо Коледа е боклук“, комедия, голяма сцена             Постановка: Велко Кънев, по Жозиан Баласко; участват: М. Каварджикова, Д. Рачков, В. Танев, Кр. Лафазанов, М. Сапунджиева, Ел. Начева, М. Янев; времетраене: 130 мин.     24 септември (петък), 19:00 ч. - „Пигмалион“, комедия, голяма сцена             Постановка: Леон Даниел, по Бърнадр Шоу; участват: Р. Врангова, В. Ганев, М. Донкин, Ж. Чакърова, Й. Кузманова, Ст. Данаилов, Хр. Чешмеджиев, Б. Петринска, Д. Станкова, Ст. Пепеланов; времетраене: 150 мин. с антракт     24 септември (петък), 19:00 ч. - „Снегирьов и неговият син Илюша“, драма, камерна сцена, премиера!             Постановка: Стоян Радев, по Ф.М. Достоевски;     25 септември (събота), 19:00 ч. - „Сако от велур“, комедия, голяма сцена             Постановка: Бойко Богданов, по Станислав Стратиев; участват: Ф. Трифонов, Г. Мамалев, Ст. Щерев, Пл. Пеев, М. Сапунджиева, Н. Урумов, В. Дойчева, В. Колева, Хр. Терзиев, М. Атанасова, Цв. Даскалова, Ст. Пепеланов, К. Кавадарков; времетраене: 135 мин.     25 септември (събота), 19:00 ч. - „Снегирьов и неговият син Илюша“, драма, камерна сцена, премиера!             Постановка: Стоян Радев, по Ф.М. Достоевски;     26 септември (неделя), 19:00 ч. - „Вишнева градина“, драма, голяма сцена - награда „Икар 2010“ за най-добра постановка!             Постановка: Крикор Азарян, по А.П. Чехов; участват: М. Каварджикова, А. Пападополу, Р. Вълканова, В. Ганев, Д. Донков, З. Бахаров, М. Янев, Р. Врангова, В. Танев, П. Попйорданов, Хр. Караиванова, Н. Шопов, Вл. Карамазов; времетраене: 150 мин. с антракт     26 септември (неделя), 19:00 ч. - „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“, драма, камерна сцена              Постановка: Снежина Танковска, по Ерик-Еманюел Шмит; моноспектакъл на Мариус Донкин; времетраене: 90 мин.     28 септември (вторник), 19:00 ч. - „Сирано Дьо Бержерак“, комедия, голяма сцена             Постановка: Стефан Москов, по Едмон Ростан; участват: Д. Донков, Вл. Карамазов, Т. Елмазов, В. Колева, Д. Алексиев, А. Пападополу, С. Драгунчев, Хр. Терзиев;времетраене: -     28 септември (вторник), 19:00 ч. - „Онзи, който се хили“, комедия, камерна сцена - ПРЕМИЕРА!               - - -       29 септември (сряда), 19:00 ч. - „Осъдени души“, драма, камерна сцена             Постановка: Бойко Илиев, по Димитър Димов; участват: М. Донкин, Хр. Чешмеджиев, Ив. Юруков, Ем. Шкодрева, Ст. Пепеланов, М. Янев, Ел. Петрова; времетраене: 120 мин.     29 септември (сряда), 19:00 ч. - „Хъшове“, драма, голяма сцена             Постановка: Александър Морфов, по Иван Вазов; участват: В. Йорданов, П. Попйорданов, Р. Чанев, В. Ганев, Р. Врангова, Хр. Мутафчиев, З. Бахаров, Вл. Карамазов, В. Танев, Д. Рачков, Пл. Пеев, Т. Елмазов, Д. Ангелов, Дар. Ангелов, Е. Будинов, Д. Ангелов, Е. Господинова; времетраене: 190 мин. с антракт     30 септември (четвъртък), 19:30 ч. - „Контрабасът“, драма, сцена на IV етаж             Постановка: Пламен Марков, по Патрик Зюскинд; моноспектакъл на Валентин Ганев; времетраене: 90 мин.     30 септември (четвъртък), 19:00 ч. - „Идеалният мъж“, комедия, голяма сцена             Постановка: Триери Аркур, по Оскар Уайлд; участват: Ст. Аврамов, Вл. Карамазов, Юл. Вергов, Ив. Юруков, Л. Ковачев, М. Кондова, Ст. Пепеланов, Б. Петринска, Т. Духовникова, М. Атанасова, Ел. Атанасова, М. Каварджикова; времетраене: 165 мин. с антракт         За всички представления можете да резервирате и закупите билети през сайта на Народен театър „Иван Вазов“ - http://www.nationaltheatre.bg/bg/program.nt             ---               Младежки обмен с цел популяризирането на младежката активност и доброволчество          “(You)th act for a Positive Change” е младежки обмен, чиято основна цел е популяризирането на младежкия активизъм и доброволчество. Участници в проекта са ученици и студенти от България и Великобритания на възраст 13-20 години, които имат опит в благотворителните или доброволческите начинания, млади хора, готови да работят с хъс и ентусиазъм, за да видят мечтите си за един по-добър и по-усмихнат свят реализирани.      Окуражавайки активното участие на млади хора в развитието на местните общества и срещайки ги с изтъкнати лидери от различни сектори в обществения живот обменът си поставя целта да създаде активна и работеща платформа за обмен на опит, умения и информация, развиване на лидерски умения.      В продължение на седем пълни работни дни участниците ще осъществяват културен обмен на идеи, ще работят за практическото им прилагане и осъществяване в местната общност.      Генерирането на идеите ще бъде спомогнато чрез включването в програмата на много интерактивни методи за неформално обучение: дискусии, ролеви игри, театрални и артистични похвати. Целта на тези общи занимания ще бъде постигането на максимална информираност по зададените теми сред участниците, както и създаването на благоприятна среда за творчески подход към предприемането на конкретни мерки и действия.      Наред със ежедневните занимания, участниците ще имат възможността да разгледат и опознаят местната култура - първите дни ще прекарат в столицата, след което ще имат възможността да прекарат няколко незабравими дни в черноморският ни град- Варна, където ще обиколят и разгледат местните атракции и забележителности.      Очакван резултат от всекидневната работа по време на обмена ще бъдат “уличните акции” в двата града, които ще бъдат инициирани и подготвени от участниците и ще представят собственият им креативен поглед върху това как можем да допринесем за желаната от нас позитивна промяна помежду ни и в обществото.          Проектът ще започне да се осъществява в началото на месец август, когато стартира младежки обмен в София и Варна с участието на 30 младежи от България и Англия.        Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма "Младежта в действие" на Европейската комисия.          За повече информация: http://charityngdek.wordpress.com/       ---               Издателство „ЕРА“ отличено със „Златна книга“ на Съвета на европейската научна и културна общност            На официална церемония на 29-и април Съвета на европейската научна и културна общност връчи на издателство ЕРА (партньор на електронното издание „Литературен клуб“) отличието „ЗЛАТНА КНИГА” за завоюван висок престиж и обществено признание и за принос към българската култура.        Наградата „Златна книга” е почетна значка, изработена от 24-каратово злато в Монетния двор на България. Издателство ЕРА стана член на Съвета на европейската научна и културна общност и получи и деловото отличие „ЗЛАТЕН ПЕЧАТ” за Европейски мениджмънт в културата.          Престижните отличия се присъждат от Съвета на европейската научна и културна общност на институции, които имат висок принос към развитието на науката и културата и на български селища, които притежават уникално културно наследство. Номинациите и награждаването се извършват в рамките на проекта „Аплодисменти за България”. В избора на номинираните участват 150 известни български учени и творци с международно признание, които притежават Златни отличия за приноса си към българската наука и култура и от кметове на 156 български градове и села, носители на Отличие за уникално европейско селище.        Заедно с издателство ЕРА отличията „Златна книга” и „Златен печат” получиха още Фолклорен ансамбъл „Тракия”, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, Ансамбълът за народни песни и танци „Пазарджик”, няколко български училища и институти на БАН.        Носители на отличието и членове на Съвета на европейската научна област са много видни личности в областта на културата, изкуството, журналистиката, сред които: Райна Кабаиванска Силви Вартан Проф. Андрей Пантев Ставри Калинов Георги Черкелов Георги Чапкънов Проф. Ивайло Мирчев Проф. Елена Кутева Проф. Пламен Карталов Иво Хаджимишев Христо Мутафчиев Александрина Пендачанска Христина Ангелакова Проф. Милена Моллова Проф. Иван Добчев Валя Балканска Проф. Николай Овчаров Симфоничен оркестър на Българското национално радио Калуди Калудов Проф. Марко Семов Вили Казасян Акад. Георги Марков Арх. Петър Диков       ---               Мирослав Христов, „Череша с гравитация“, Изд. „Ars“ - Благоевград              „Череша с гравитация” е дебютната книга на Мирослав Христов. Към свитъка със стихотворения са включени кратка проза, фрагменти, хайку-ребус, и няколко жанрови хибрида (поезия, която разказва). Гравитацията и грацията отново „дърпат” в противоположни посоки, като в крайна сметка „работата над своята череша” като личен проект и съзидателност са вкусвани на цената на падането от клона. Между лодките и птиците черешите в тази книга летят по различни пътища, по пътищата на третия закон, който обявява добрата поезия.      Камелия Спасова, Литературен вестник, 2-8.06.2010          „Книга с поезия, в която Рембо и Трики се срещат в полите на Витоша и зяпат жена с пищен бюст, чието лице е потънало в безвремие и дим, зад който личи шарена усмивка. Книга, която създава усещането, че поезията тече денонощно около нас и е нужно само да имаш чаша или бутилка, за да я използваш по предназначение или да я дадеш на някой друг да я пробва. А има какво да се пробва. Има литри грация и препъване в тази поезия, има спонтанност и подреденост, има алкохол и рози, има клипове и филми, има смях и тъга, има гравитация и безтегловен свободен полет. И най-важното – има талант и смелост да се търси литературна свобода по неутъпкана пътека, т.е. по оригинален, честен и своеобразен начин”.      Стефан Иванов        Мирослав Христов, „Череша с гравитация“, Изд. „Ars“ - Благоевград, 2010, 48 с., цена: 4,80 лв.        Книгата е в „Български книжици“ и „Хеликон“ от април 2010 г.           ---     Робърт Шанкънбърг, „Тайният живот на великите автори“, Изд. „Ciela“              Какво гимназиалните учители никога не са ви казвали за известните романисти, поети и сценаристи.        Със скандалните си и нецензурирани профили на всички - от Уилям Шекспир до Томас Пинчън - Тайният живот на великите автори разисква въпроси, които вашите гимназиални учители са се страхували да зададат: Какво има между Луис Карол и малките момиченца? Наистина ли Дж. Д. Селинджър е пиел собствената си урина? С колко жени, а и мъже, е спал всъщност лорд Байрон? Защо Айн Ранд е такава фенка на Ангелите на Чарли? Класическата литература никога не е била толкова забавна в училище!        Робърт Шанкънбърг, „Тайният живот на великите автори“, Изд. „Ciela“, С., 2010 г., ISBN: 978-654-28-0696-7, цена: 18 лв.        Предстоящо излизане: юли 2010 г.         ---         „Последните (поети от 80-те години)“, Изд. „Ciela“              Тази антология съдържа стихове, писани през 80-те години на миналия век от 12 български поети. Поетите са свързани от лично приятелство и литературно родство. Всички са родени след смъртта на Сталин – 5 март 1953 г. – и са започнали да пишат и публикуват в последното десетилетие на комунизма. Двама от тях не са между живите, а останалите продължават да пишат и днес.        Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957–2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов (1961), Данила Стоянова (1962–1984)        Издателство „Ciela“, С., 2010, корична цена: 12 лв.        Книгата излезе през юни 2010 г.         ---       Иван Ланджев, „По вина на Боби Фишер“, Изд. „Ciela“            Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.      В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ. Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.      Засега е повече от достатъчно.   Бойко Ламбовски        Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално. По вина на Боби Фишер е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.   Силвия Чолева          Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.   Стефан Иванов          Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...   Тома Марков          Книгата излезе през юни 2010 г.         ---   Петър Чухов, „Безопасни игли“, Изд. „Ciela“            Някои наричат хайку поетите фотографи от времето преди създаването на фотографията. Други ги сравняват с бижутери, чиито изделия украсяват не винаги много изящната дреха на литературата. Всичко това е вярно, но само за добрите хайку поети. Дали е такъв Петър Чухов, можете да прецените сами, когато вземете в ръце книгата му „Безопасни игли”. В нея са събрани на български и английски хайку стихотворения на автора, публикувани в различни периодични издания, сборници и антологии в Япония, САЩ, Канада, Англия, Ирландия и др., които са му донесли награди, сред които и една от най-престижните в жанра – наградата „Башо”.        Книгата излезе през юни 2010 г.         ---     Тодор П. Тодоров, „Приказки за меланхолични деца“, Изд. „Ciela“            Осемнайсет омагьосани истории за пораснали деца. Нощ, тайнствени куфари, сънища, очи, неустоими жени, мъже убийци и поети и други сенчести думи бродят из страниците на книгата. „Приказки за меланхолични деца” е сборник с разкази и мрачно-магични истории за нощно четене. Илюстрирано с тематични фотографии на автора, това е четиво, което увлича и окото, съблазнява, плаши, топли. Като убежище за тайнолюбиви, неспящи деца. Като в книга.        Серия от снимки, привидения, образи, уловени от разказвача, придружават различни по душа приказки – от класически бароково тъмни истории през алено червени, хипнотизирани разкази, брадата на Данте, ренесансови котки и куфари, пълни със секс и ужас до приказка-трилър... по острие и по Дейвид Линчовски.        Един поетичен акт в проза.            Издателство „Ciela“, С., 2010 г., ISBN 978-954-28-0730-8, 120 с., корична цена: 10 лв.        Книгата излезе през юни 2010 г.         Галин Никифоров, „Лятото на неудачниците“              Това е историята на шест момчета и едно момиче, родени в една прашна махала някъде през 70-те години на миналия век, разказана чрез езика на един стар и забравен вече писател, на когото е посветена книгата. Добронамерена метафорична приказка за шантави неудачници в един шантав свят, които говорят странно и обичат силно, неудачници, обсебени от красивата тъга на спомените си, които вършат обречени неща, но остават верни на себе си и на светлата си детска лудост, без която животът е безсмислен и безинте есен. С души вечни, вълнуващи и светли - като лятото, което винаги ни залива със златото си като най-прекрасният дар на живота.            Галин Никифоров, „Лятото на неудачниците“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г., ISBN 978-954-28-0729-2        Книгата излезе на 14 май 2010 г.            Рецензии за други книги на Галин Никифоров, публикувани в "Литературен клуб":        Николай Метев, "Роман за тъмната страна на откривателя"           ---   П.Г. Кънев, „Американски тетрадки“            П.Г. Кънев е поет и писател, роден в България. През последните няколко години живее в САЩ. Досега стихотворенията му са отпечатани в повече от двеста литературни издания, главно в Северна Америка и Европа. През май 2009 г. беше отпечатана в САЩ дебютната му стихосбирка, носеща името “r”. Включен е в няколко американски и европейски антологии за поезия. През 2009 г. Асоциацията на литературните издания в САЩ го номинира за престижната награда Pushcart Prize. В момента подготвя вторият си сборник с поезия, който ще излезе от печат в САЩ през лятото на 2010 г. В края на 2009 г. излезе от печат и сборника му с разкази “Разходка през стените” (Изд. „Сиела“). “Американски тетрадки” е дебютната му стихосбирка на български.        Чета отново и отново думите на този поет, изгладнял за тях. Той може да засища глада на ума. Показа ми какъв стар пес съм аз самия и ме накара да лая за още. Но искам да говоря за г-н Кънев. А това е проблем... Трябва да използвам моите слаби думи, за да опиша неговите. Затова ще прибегна до най-висока форма на ласкателство. Този поет е великолепен художник. Но въпреки това четенето на Пейчо Кънев, въобще не е лека, литературна разходка. То е предизвикателство, подтикващо ни всички нас да се взрем в Живота. Думите му са твърди и тежки. Той би трябвало да ги държи на разстояние, иначе биха го удушили. Неговата поезия не е пир на суетата, а причастие водещо до тих самоанализ. Причастието на Кънев е само за вярващите в поезията. То е тялото и кръвта на целия му живот, излян върху тези страници. Не се впускайте лекомислено в неговите думи. Те са тест. Съветвам ви да прочетете този поет. Съветвам ви, да сте седнали, докато четете. Кънев е духовно четиво.        М. Х. Клей      Поет, сценарист и редактор Поезия      за „Mad Swirl“ Далас, Тексас                Пейчо Кънев, „Американски тетрадки“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г.        Книгата излезе на 19 април 2010 г.             ---         Александър Секулов, „Карти и географии“          Новата книга на Александър Секулов „Карти и географии” /Издателство „Сиела“, 2010/ е изненада за читателите на двата му успешни романа - „Колекционер на любовни изречения„ и „Малката светица и портокалите”. Изящният том представя цялостно поетиката на един от значимите съвременни български писатели. Книгата разказва в поеми и стихове историята на мъж, изминал пътя от конквистадор на лятото до скитник из светлината.        ЗА КНИГАТА        Отплавал с бавните кораби на младостта, пътуващият мъж търси своето име, чува как броните пеят в ръждивата тишина, разбира, че само свободата е ужасът на роба.        Нататък е небе, което не сънува хоризонти и бойното поле при Маратон е пълно с трупове на хиляди вестители.        Тогава сред звездите се провира забравен дирижабъл, въздухът става объл и мъжът осъзнава, че още диша и още светлината го владее. И там, под красивия плод на узряващото време, той научава своя дълът урок: мъжът се приближава като кораб, а се отдалечава като остров.          АВТОРЪТ        Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив.      Автор е три книги със стихове: “Седмо небе “ /1988/; Високо, над далечината “ /1997/; “Възхитително и леко “ /2003/.        Издал е книга с есета “Майсторът и камъните “ /1996/, книга с фрагменти “Високите каменни хълмове/ 2006/, както и публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона”.      Автор е на пиесата “Светли хотелски стаи” /2005/.        Автор е на изящния роман „Колекционер на любовни изречения” / издателство „Сиела”, 2007 / и на романа „Малката светица и портокалите. История на изчезването” /издателство Сиела, 2009/      Превеждан е на английски, сръбски, унгарски и немски.      Ежедневен колумнист на вестник “Марица“ с рубриката „Под игото”.      Автор на блога www.podigoto.blog.bg        Книгата излиза на 14 април 2010 г.            Рецензии за други книги на Алкесандър Секулов, публикувани в "Литературен клуб":        Силвия Петрова, "Историите и изчезването"           ---     Елена Алексиева, „Синдикатът на домашните любимци“              В новата си книга Елена Алексиева примамва читателя в един опасен свят, в който зловещото и забавното вървят ръка за ръка. Посоката е неизвестна, а познатото сякаш на всяка крачка залага капани.      Сред историите, които „Синдикатът” разказва, са тази за пенсионирания британски полковник, напуснал родината си, за да заживее като жена; на група маскирани като животни деца, които си играят на отвличания с неясна идеологическа цел; на мъртъв герой от компютърна игра, пътуващ към отвъдното; на млада жена, която, в опит да си върне любовта на съпруга си, решава да се снима в порнофилм; на трудовата колония на Кранак, където вечният живот е най-страшното наказание.        Елена Алексиева, „Синдикатът на домашните любимци“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г., ISBN 978-954-28-0694-3, цена: 15.00 лв.        Излиза на 29 март 2010 г., понеделник            Рецензии за други книги на Елена Алексиева, публикувани в "Литературен клуб":        Виктория Кирилова, "Пъзелът на самоличността"             ---   Нина Божидарова, „Там, където ни обичат“              Оживена галерия от странни образи, които пронизват неопределена историческа епоха. Едно движение във времето и пространството, емоционално и географски - от Солун през Виена до Америка.      Всъщност това е част от историята на един български род, с доминиращото и властно участие на жените – свободни и независими, страстни и влюбени, понякога жестоки, мъдри и нежни.      Убийства и отмъщения объркват съдбите на персонажите, сред които любопитният читател може би ще открие и някои действителни личности от първата половина на двадесети век.        «Нина Божидарова е продукт на руска безметежност, френска изисканост и безутешна българска проницателност. И на още неща, но те не са наша работа, нито ваша. Прозата й наподобява лов на пеперуди от дама, която знае, че в момента е наблюдавана. Докато се дивите на изящните й движения и невторачената й наблюдателност, тя решава, че пеперудите заслужават живот. И хваща вас – за гърлото.»      Бойко Ламбовски         Нина Божидарова, „Там, където ни обичат“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г., ISBN 978-954-28-0681-3, цена: 10.00 лв., 132 с.             ---   Тома Марков, „Крокодилът Гений“            При пръв прочит читателят да не се опитва да отгатне кой е Крокодилът Гений. Защото въпросът е какво е Крокодилът Гений, а не кой е Крокодилът Гений. Не тава въпрос за жив човек.        Още едно събитие в литературния ни живот. Ярък и модерен, той е изграден в духа на Чарлз Буковски, по-точно – по Марковски. Някои вeче определиха и Крокодилът гений за поетичен роман.        Списание Страница.                 Тома Марков, „Крокодилът Гений“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г.             ---   Васил Георгиев, „Уличник“            Каква е тази книга?        Тази книга съдържа 167 разказа за хората, събитията, местата и легендите, на които са наречени 167 софийски улици.      От малко повече от три години съставям рубриката „Упътване” в списание „Една седмица в София”. Тук съм събрал най-доброто от написаното в тази рубрика и съм го пренаписал още по-добре.      Нямам претенции да съм последният български енциклопедист, заради това е напълно възможно някъде да съм пропуснал нещо, което на друг ще се стори важно. Опитал съм се да съчетая това, което историята е приела за установено и моето мнение по някои въпроси.      Иронизирам някои устойчиви български митове, като по много въпроси се отклонявам от общоприетите шаблони за събитията, което смятам за важно достойнство на книгата. Надявам се някои от стереотипите, които устойчиво тровят разбирането ни за живота и миналото, да останат затворени в същото това минало, след като затворите последната страница. (Васил Георгиев)          Васил Георгиев, „Уличник“, Изд. „Сиела“, С., 2010 г., ISBN: 9789542806851, обем: 196 с., цена: 12.00 лв.           ---     Владимир Донев, „Емилиян Станев. Примамливите блясъци в прочита“            За първи път в българското литературознание книгата „Примамливите блясъци в прочита“ изследва диалога на Емилиян-Станевата проза с велики произведения на световната литература в творчеството на Гюстав Флобер и Ърнест Хемингуей, което осветява от нов ъгъл поетиката на неговата белетристика. Досега това е правено само в територията на руската класическа литература. Анализирани са сходствата и различията между романа „Мадам Бовари” на Флобер и повестта „Търновската царица“ на Емилиян Станев, между „За кого бие камбаната“ на Хемингуей и новелата „В тиха вечер“ в разработката на едни и същи теми и мотиви, в техниката на разказване, като интерпретацията се основава и върху свидетелства за авторовите предпочитания в общуването с чуждите писатели.        Владимир Донев, „Емилиян Станев. Примамливите блясъци в прочита“      Изд. „Сиела“, С., 2010 г.      Обем: 320 с.      ISBN: 978-954-28-0663-9      Излиза: 15.02–19.02.2010      Цена: 14.00 лв.               ---             Две нови книги на издателство „Алтера“            Иван Димитров „Животът като липсваща лъжица”        Романът „Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Керуак, Бърджес, Кафка и много други. Романът има толкова общо с химните на Керуак, колкото и с кошмарите на Кафка. Кой пуши трева, познаваш ли наркомани, защо на улицата те поздравяват все безделници, а не уважавани хора в костюми, какъв живот водиш и докъде ще стигнеш? Светът разпитва героя на Димитров и го вкарва във „филм". Той трябва да внимава, да се пази от страха и самосъжалението, за да дочака любовта. Най-страшният грях, който бихме могли да извършим, е да отстъпим от своето желание. Тогава липсващата лъжица от „Матрицата" (There is no spoon...), лъжицата на фантазията, започва да се използва за зло.        Стилът на романа е смесица от висока художествена проза и сленг. Гласът на героя донякъде напомня за претенциите и прозренията на юношата  на Достоевски.              - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -        Със стъклени шишета бира в ръце (аз с кока-кола) се мотаехме из нашето царство - града. Тогава работеха Алекс (склададжия в магазин), Бояна (в компютърна фирма), Катя (барманка в заведение в центъра) и Ванката (озвучител в софийски клуб). Другата част от компанията или си търсеше работа, или очакваше началото на новия семестър. Първите дни в София бяха поносими, дори хубави. Като всяка година, когато се върнеш отнякъде и се наслаждаваш на новата опаковка на града, докато тя не ти омръзне след около месец. Тогава в съзнанието ти изниква основният въпрос на градското ти съществуване: "Как да се махна оттук поне за уикенда?" Правиш сложни схеми, опитваш се да освободиш всеки свободен уикенд и веднага си биеш шута към Рила, Пирин, Родопите, Стара планина или където и да е, само да не си в София. Струпването на повече свободни дни ти действа ободряващо, не обичаш да бързаш с прибирането. Празниците около Коледа и Нова година са кулминация, след която следва известно затишие. През пролетта избухваш, в началото на лятото спонтанно напускаш работа и поемаш накъдето ти видят очите. Независимо дали ще е към пещерна ниша около Камен бряг, към някой пуст плаж, малко градче, село, или просто ще блуждаеш. Някои хора предпочитат екстремните пътувания, други - не толкова, но винаги ще запомня едно пътуване в Странджа, когато умишлено отбягвахме населените места. Не купувахме дори хляб, правехме си чапатита от бяло брашно, а ако минавахме близо до някое село, изчаквахме и вървяхме през нощта. И така две седмици.        -------------------        Бях се отпуснал на леглото и от време на време хвърлях поглед през прозореца в търсене на воайорските си приятели. Едновременно с това четях исторически роман, чийто главен герой беше турчин, но не си спомням нито автора, нито заглавието. Главният герой се казваше Джеф или нещо подобно и беше вторият син на турския султан. Когато султанът гушнал букета, този Джеф се опитал да вземе властта, защото според суровите турски маниери неговият брат имал правото, щом се възкачи на трона, да му свети маслото. Джеф взел, че сгафил, като избягал в Европа, където го взели за мезе и го превърнали в политическа пионка, и той пропилял живота си в заточение като заложник. Имаше нещо общо между мен и главния герой от тази книга, не много, но имаше нещо в светоусещането, което ни свързваше.        ------------------        Те пляскаха карти и избухваха в истеричен смях, което, поне за мен, не беше най-обичайната гледка сутрин. Боян забеляза учудването ми.        - Те са от новите. Отначало хапчетата удрят силно, но постепенно свикваш и трябва да качваш дозата, което не се случва толкова често. Ако внимателно следиш играта на карти, ще откриеш доста нелогични ходове. Нищо чудно, на момчетата им е трудно да се концентрират и постоянно бъркат, затова се смеят. На себе си се смеят.        Последвах съвета на Боян и без изненада открих, че той е прав. За игра на карти и дума не можеше да става, това беше нещо друго - специфично удоволствие, че не си на себе си и е трудно да останеш рационален, което не можех да проумея.        ----------------------        Партито беше страхотно. Обикалях из стаите с отворена бира в ръка, от която често отпивах. Трябва да призная, че в началото на вечерта имах желание да пия нещо по-така, примерно куба либре или в най-лошия случай отвертка, но след вечерната доза морфин нямах сили за твърди питиета. Вечерите не бяха силното ми време, тогава морфинът беше най-далеч от мен. За да облекча страданията си, бях дръпнал от добрата стара марихуана, която напоследък употребявах прекалено рядко. Марихуаната е забавна компания, но е прекалено несериозна и постепенно преставаш да й обръщаш внимание. Морфинът... Виж... Морфинът те поглъща целия и е ревнив. Не обича да те дели с други. На него марихуаната му се вижда твърде безобидна и повърхностна и направо я презира.        Както всеки купон и този беше изпълнен с десетки познати отнякъде физиономии. Най-важното както винаги липсваше. Това беше отговорът на основните въпроси: къде, как и защо, или казано-по простичко, кой си ти, по дяволите.        Отговарях на поздравите със:        - Здрасти.                    Повечето пъти не можех да позная застиналото лице отсреща, очакващо ответна реакция. Светът е неприлично малък и дори да отидеш в Нова Зеландия, пак ще откриеш някоя позната физиономия и все така няма да можеш да си спомниш къде си я виждал. Физиономиите си приличат именно по това, че не можеш да си спомниш къде си ги виждал.        Когато се наситих на безсмислени социални контакти, почувствах остра нужда от усамотение. Боян беше срещнал някакъв стар познат от университета, но не от курса му, а просто безделник от университета. Двамата се отделиха и се заприказваха. Оставих ги да обсъждат студентските си години и продължих да изследвам апартамента. Експедицията ми завърши успешно, когато открих нов свят, тоест нова стая. Почуках на вратата. Отвътре отговори нежният глас на момиче:        - Влез!        Споменът за този момент е толкова силен, че го преживявам повторно.        Влизам в спалнята, където белокожо момиче с яркочервена коса е седнало на ръба на леглото. Харесвам гледката. Погледът й ме пронизва като копие. Очите са й зелени, но не са дяволски. Според редица критици в зелените очи от книгите има нещо фатално. Интересно ми е очите на колко от тези критици са зелени. Всички критици, или поне повечето от тях са пълни дяволи, а тя не е дявол. Възприемам красотата й на физическо равнище като пронизваща болка. В същия момент изпитвам друга болка. Момичето съсредоточено се занимава с дейност, за която напоследък съм слушал много.        За повече откъси: http://altera-bg.com/publisher/books/237        Публикации на Иван Димитров в „Литературен клуб“ - http://library.litclub.bg/ivan/                Анджела Картър „Адските машини за желания на доктор Хофман”          Анджела Картър (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите “Нощи в цирка” и “Мъдри деца”, разказите-приказки от “Кървавата стая”, са наричани от критиците “фантастична гротеска” и “модерна готика”. През 2008 “Таймс” я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945. Анджела Картър се издава за пръв път на български език.        Един ден в Града цялата публика на представлението на “Вълшебната флейта” е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме. Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си потискани желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те.          „Най-добрия писател в Англия (...) Това се случи преди почти 18 години. Тя беше първия велик писател, когото срещах, и беше също така един от най-добрите, най-верните, най-искрените, най-вдъхновяващите приятели, които човек би могъл да има. Повтарям: Анджела Картър беше велика писателка. Повтарям го, защото независимо от нейната световна репутация, тук във Великобритания някак си никога не са й отдавали дължимото. Разбира се, много писатели знаеха, че тя е този рядък екзмпляр, наистина неповторима, и като нея няма друга на тази планета. Знаеха и много от омагьосаните, вдъхновените читатели. Но поради някаква причина на нея не и се даваше полагащото й се място - в центъра на литературата на нейното време, в сърцето на нещата. Сега, когато тя е вече мъртва, аз не се съмнявам, че нейните постижения бързо ще станат известни. Колко тъжно, че писателите трябва да умрат, за да им дадем тяхното място в пантеона.”        Салман Рушди „Анджела Картър (1940 - 1992): Много добра магьосница и много скъп приятел” (статията е публикувана в Ню Йорк Таймс)                      „(...) най-прекрасния сюрреалистичен роман за последните 30 години. Книгата перфектно улавя идеите и идеалите на сюрреалистичната красота.”        Джеф Вандермеер за „Адските машини за желания на доктор Хофман”            „Бързо забравяме, че местата, които тя така внимателно наблюдава, са част от интериора на нейното въображение. Това е така, защото светът, който тя описва, става по-реален от всеки натуралистичен доклад."        Ню Йорк Таймс за „Адските машини за желания на доктор Хофман”        За повече информация: http://www.altera-bg.com/publisher/books/232             ---           Предстоящи преводни заглавия на ИК „Жанет-45“ до края на 2010 г.        СРЕДЕН ПОЛ от Джефри Юдженидис.    Превод Милена Попова, редактор Иглика Василева.    Поредица „Отвъд“.    Носител на Пулицър за 2003.        ЯГОДА И ШОКОЛАД от Сенел Пас.    Превод Еми Барух, редактор Лили Табакова.    „Кубинската поредица“.    Един от най-известните текстове в съвременна Куба. Първоизточник на едноименния филм, носител на "Оскар".    Премиера: януари-февруари 2010.        ЖИВОТЪТ И ВРЕМЕНАТА НА МАЙКЪЛ К от Дж. М. Кутси.    Превод Надя Радулова.    Носител на Букър и Нобелова награда за литература.    Премиера: 16 февруари 2010!        ПРЕДИ ДА ПАДНЕ НОЩТА от Рейналдо Аренас.    Превод Стоян Йорданов, редактор Красимир Тасев.    „Кубинската поредица“.    Литературен първоизточник на култовия филм с Хавиер Бардем, номиниран за „Оскар“ за главна мъжка роля (2001).    Премиера: февруари-март 2010.        ТЪЛКУВАТЕЛ НА БОЛЕСТИ от Джумпа Лахири.    Превод Зорница Христова, редактор Иглика Василева.    „Индийската поредица“.    Носител на Пулицър за литература.    Премиера: февруари-март 2010.        ВСЕКИДНЕВНОТО НИЩО от Сое Валдес.    Превод Мая Илиева.    „Кубинската поредица“.    „Един сексуално-откровен и забавен съвременен „Кандид”. Kirkus Reviews    Премиера: март-април 2010.        OUTLIERS: ИСТОРИЯ НА УСПЕХА от Малкълм Гладуел.    Превод Мария Йолова, редактор Борис Делирадев.    Поредица „Шеста кохорта“.    Бестселър на Ню Йорк таймс под номер едно в раздел „Бизнес книги“. От автора на „Повратната точка“, една от най-влиятелните бизнес книги на нашето съвремие.    Премиера: март-април 2010.        КРАТКИЯТ ЧУДЕН ЖИВОТ НА ОСКАР УАО от Жунот Диас.    Превод Владимир Молев.    Поредица „Отвъд“.    Носител на Пулицър за 2008.    „Писане от подобна класа се случва, ако наистина имаме късмет, веднъж или два пъти в едно поколение.“ Observer    Премиера: март-април 2010.        СОЛО от Рана Дасгупта.    Превод Алена Ликова, редактор Жени Божилова.    Поредица „Отвъд“.    Един от най-важните романи, посветени на България, написани от чужденец.    „Затвърждава Рана Дасгупта като един от най-изключителните и оригинални гласове на своето поколение“. Салман Рушди.    „Странен и прекрасен роман за България“, отзив от Капка Касабова: http://e-vestnik.bg/5941    Премиера: 16 април 2010. Авторът пристига в България на 25 април!        ТЕЛЕКС ОТ КУБА от Рейчъл Кушнер.    Превод Василена Мирчева.    „Кубинската поредица“.    „Стилът й е уверен и изящен, осеян с възхитителни образи“. NYTimes Book Review    Премиера: април-май 2010.        ХЛЕБАРКА от Рауи Хадж.    Превод Милен Русков.    Поредица „Отвъд“.    От автора на „Играта на Де Ниро“, носител на награда IMPAC 2008.    Премиера: април-май 2010.        НЕПОРОЧНИТЕ САМОУБИЙСТВА от Джефри Юдженидис.    Превод Милен Русков, редактор Христо Карастоянов.    Дебютният роман на носителя на Пулицър Джефри Юдженидис, литературен първоизточник на едноименния филм на София Копола.    Премиера: март-май 2010.        COIN LOCKER BABIES от Рю Мураками.    Превод Мая Милева.    Най-известният и влиятелен роман на един от култовите автори в съвременна Япония.    Премиера: юни-август 2010.        ВСИЧКИ СИ ТРЪГВАТ от Уенди Герра.    Превод Еми Барух.    „Кубинската поредица“.    Премиера: август-септември 2010.        ДНЕВНИК НА ЛОШАТА ГОДИНА от Дж. М. Кутси.    Превод Иглика Василева.    От носителя на Нобелова награда за литература и двукратен носител на Букър.    Премиера: юни-септември 2010        MAVERICK от Рикардо Семлер.    Поредица „Шеста кохорта“.    Най-продаваната нехудожествена книга в историята на Бразилия. Един вдъхновяващ разказ от основателя на индустриалната демокрация и собственик на най-предпочитаната компания в Бразилия.    Премиера: септември-октомври 2010.        ТРИ ТЪЖНИ ТИГЪРА от Гийермо Кабрера Инфанте.    „Кубинската поредица“.    Един от най-важните и влиятелни латиноамерикански романи на XX век, наричан "испаноезичния Одисей" заради почти непреводимите си словесни фойерверки.    Премиера: 2011.        ПОМОЩ, ЗАБРЕМЕНИХ ЖЕНА СИ! от Рей Клуун. Превод Мария Енчева.    От автора на „Отива една жена при лекаря“ (www.otivaednazhena.com) и „Без нея“ (www.bezneya.com).    Премиера: втората половина на 2010.         ---     Отзив от премиерата на стихосбирката на Цвета Софрониева „Завръщането на белия бик“   Снимки от инсталацията в защита на кирилицата   Чай, еротика, тела според Дзен   Българската литературна класика в киното   Поетичен дебют на Димитър Кабаков   Сказка на Мила Минева "Образи на желанието отвъд желязната завеса"   Отваряне на ципове в Хамбара   Д-р Петър Константинов получи литературната награда „Димитър Димов“   Писатели от Балканите се събраха в София   Верблюди в Бразилия   „Мобилни студия“, 21-28 май 2006           Конкурси:       Четвърти конкурс за наградата „Кръстан Дянков“        Наградата „Кръстан Дянков“ на фондация „Елизабет Костова“ се връчва за превод от английски на български език на съвременен роман с високо литературно качество. Оригиналът трябва да е издаден след 1980 година, а преводът на български език – между 1 януари 2009 и 15 септември 2010 година. Основната награда „Кръстан Дянков” е в размер на 3000 лева. При наличието на достатъчно добри преводи ще бъде дадена поощрителна награда в размер на 1500 лева.      Номинациите ще бъдат разгледани от независимо жури от трима специалисти в областта на превода и художествената литература. Името на наградения ще бъде обявено в края на ноември 2010 година.      Номиниран преводач може да бъде всеки, чийто превод отговаря на изискванията на наградата, независимо от неговото гражданство. В номинирането могат да участват издатели, литературни критици, преводачи и институции, специализирани в практикуването или оценяването на художествен превод (преводачески общности, университетски катедри и др.). Всеки номиниращ има право на не повече от 3 номинации.      Издателството на номинираните преводи осигурява 3 броя от книгите на български и поне 1 брой от оригиналното заглавие.      За да се включите, моля, попълнете формуляра за номиниране, който можете да намерите прикачен към това писмо, и го изпратете на посочения имейл не по-късно от 15 септември 2010 година.      Наградата се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България” и Lois Roth Endowment.      Носителите на наградата „Кръстан Дянков” до този момент са:      През 2009 година: Надежда Радулова (за “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж, изд. къща „Жанет-45” и за „Човешкото петно” на Филип Рот, изд. къща „Алтера”) и Милен Русков (за "Играта на Де Ниро" на Рауи Хадж, изд. къща „Жанет-45” и за "Пари" на Мартин Еймис, изд. „Фама”);      През 2008 година: Иглика Василева (за „Морето" от Джон Банвил, изд. „Алтера”) и Йордан Костурков (за "Месията от Стокхолм" от Синтия Озик, изд. „Панорама”);      През 2007 година: Любомир Николов (за “Ловецът на хвърчила” от Халед Хосейни, изд. „Обсидиан“).        Изтеглете бланката за кандидатстване - http://litclub.info/NominationForm_award_2010.doc       ---     Конкурс на фондация „Робърт Бош“ за осъществяване на собствен проект        Последвайте линка за повече информация - http://litclub.info/objava.pdf                   ---                     Издания:     Излезе нова книжка на списанието за университетска култура „Следва“   Корица на списанието (в pdf)          Съдържание на новата книжка, номер 22:        (Не)Преводимостта    Мари Врина-Николов. Да превеждаме устността, т.е. да превеждаме литературността в литературния текст    Иглика Василева. Българският превод на Джойсовия „Одисей”: по шевовете на езика    Джузепе Дел’Агата. Исторически бележки относно приема и разпространението на българската литература в Италия    Нева Мичева. Спорадично, хаотично, маргинално. Българската литература в превод на испански (1989-2009)    Камелия Николова. Преводната драма и представите за театралност в България до Първата световна война    Ангелина Георгиева. Фрагменти на преводаческия дискурс (Бележки върху превода на съвременна немска драматургия)    Янош Хай. Асимилантът        Интерпретации    Албена Хранова. „Визуалният обрат” на Стоян Заимов    Ангел Ангелов. Едуард Саид: критическата привързаност към Ерих Ауербах    Нева Кръстева. „Концерт за изречение”: словесните превъплъщения на музиката (съвместна публикация с електронното издание „Литературен клуб”)    Морис Фадел. „Анималистиката” на Емилиян Станев: отвъд смъртта на една птица        В кадър    Геновева Димитрова. Road movie по руски    Вера Траянова. Берлинале’2010: през кръговете на ада        Авансцена    Надежда Александрова. Новооткритият театър на НБУ        Визии    Васил Макаринов. Виктор Браунер, сюрреализмът и алхимията        Следите    Ивайло Р. Петров. Къде бяхте на 10 ноември 1989?        Европудинг    Владимир Димитров. В Египет на коптските християни    Радослав Механджийски. „Свят без стени” – берлински форум за млади лидери        Конкурс    Александър Христов. Кал (Коледен разказ)        Архив    Михаил Неделчев. Иван Богданов и неговото осмисляне на тринадесетте века българска литература    Писма от архива на Иван Богданов, представени от Надежда Александрова    Надежда Александрова. Иван Богданов за Стоян Михайловски        Фотографии    „НБУ отвътре” – проект на Лабораторията по фотография (2009-2010)       ---       Излязоха още две книги от поредицата „Европейски романтизъм“, Изд. „Алтера“     Алешандре Еркулану, „Предания и легенди“, Изд. „Алтера“          Макар да получава своето класическо образование в манастир, Алешандре Еркулану (1810 - 1877) е живял бурен живот, потопен в светските дела на своето време. Неговото участие в националните борби на португалците го принуждава да избяга в Англия и Франция. Именно в там той се запознава с творчеството на Уолтър Скот и е очарован от връзката между националните предания и романтическата литература. Така неговото писане бива разделено между политическите поуки на историята и увлечението по готическото, мрачното и тайнственото, романтичното. Сборникът „Предания и легенди” съдържа португалски „хроники, легенди, стихове или каквото там са,” както ги нарича самият Еркулану. Сцена на събитията са замъци, готически катедрали, пустинни местности. Там се сблъскваме с лековерния португалски владетел дон Фернанду и вероломната дона Леонор, с мистериозната фигура на свободния зидар (масон) Дейвид Огет, с вещици, магически животни и т.н. В края на книгата можем да се насладим и на една своеобразна португалска „Песен за Роланд”.      Превод от португалски – Илияна Чалъкова.      „Един от безмерните въпроси, които според нас ще останат във вечността нерешени, е коя версия на двете пословици: Глас народен, глас Божи или Глас народен, глас Сатанински, изразява истината. Без съмнение народът има някаква присъща способност за предвиждане на бъдещето, някакъв божествен инстинкт. ... Минава време и гласът народен познава със страховита точност. Така и за битки, така и за хиляди други събития.” (Еркулану)              Братя Грим „Немски сказания”, ТОМ ВТОРИ      „Немски сказания” на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816 – 1818. Този сборник от легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обръща към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни за дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужаса биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки” на Братя Грим.      Превод - проф. Цочо Бояджиев.      „Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност.” (Братя Грим)            Свързани линкове:      Уеб сайт на издателство „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“ - www.altera-bg.com      Публикации на проф. Цочо Бояджиев в „Литературен клуб“ - http://www.litclub.bg/library/nbpr/bojadjiev/index.html       ---   Излязоха първите три книги от поредицата „Европейски романтизъм“, Изд. „Алтера“        Братя Грим „Немски сказания”, том 1      „Немски сказания” на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816 – 1818. Този сборник от легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обръща към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни за дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужаса биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки” на Братя Грим.      Превод - проф. Цочо Бояджиев.      „Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност.” (Братя Грим)          Джакомо Леопарди „Мисли”      Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798 - 1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с „Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото”, от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала.      Превод - проф. Владимир Градев.      „Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с благата му отнема и желанията. Старостта е най-голямото зло, защото лишава човека от всички удоволствия, но му оставя жаждата за тях и носи със себе си всички болки. И въпреки това хората се страхуват от смъртта и желаят старостта.”          Изабела Албрици „Портрети”      Книгата „Портрети” на Изабела Теотоки Албрици (1760 - 1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон ... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото.      Превод – Дария Карапеткова.      „Противоречията не бива да будят изненада в характери като този на Лорд Байрон... Без да има някоя Херо, която да го очаква на отсрещния бряг, той премина Хелеспонт с плуване заради едничкото желание да прекрати спора дали е възможно или невъзможно да бъде преплуван. И за да продължа темата, ще кажа как са го видели да си тръгва от една сграда, разположена на Канал Гранде, и вместо да се качи на своята малка гондола, да се хвърля с дрехите във водата и да се прибира с плуване в хотела.”          Свързани линкове:      Уеб сайт на издателство „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“ - www.altera-bg.com      Публикации на проф. Цочо Бояджиев в „Литературен клуб“ - http://www.litclub.bg/library/nbpr/bojadjiev/index.html      Публикации на проф. Владимир Градев в „Литературен клуб“ - http://www.litclub.bg/library/fil/gradev/index.html     ---         Идеята и каузата „Знаци“        В самия край на 2009-а, малко преди Коледа, излезе новият, четвърти брой на списание „Знаци”. „Гвоздеят на вечерта е пак луната!”, писа някога големият български поет Николай Кънчев – а тук, от кадифето на вселената, ни гледа матовият блясък на друг голям писател и аристократ на словото: Ивайло Петров, с разказа си „Ябълковите дръвчета”! Това е „гвоздеят на вечерта” във този брой – още повече, че разказът се публикува за пръв път на български, придружен с писмо от главния редактор на „Новел Обсерватьор”, именитото френско издание, което в юбилейния си брой по случай тридесетата си годишнина публикува 240 големи автори от цял свят, които разказват по една история от живота си: „Историята на един ден”! Един от тези „големи автори” е Ивайло Петров!    Други луни и празници във броя! Мари Н`Диайе, носителката на Гонкур за 2008-а, с откъс от романа си „Три силни жени”, представена и преведена от Елена Владова!...    Поезия от Георги Константинов, Лина Борджиева, Тенко Тенев, Георги Калчев, Емилияна Стоянова, Емилия Пройнова и Ивайло Иванов.    Белетристика от Георги Михалков, Елена Владова, Тодор Николов, Мариан Желев и Румен Балабанов.    Интервюта с Умберто Еко и Вера Виногорова, „преводаческа тетрадка”, в която греят нови текстове от Македонски, Сръбски, Руски и Белоруски автори и много мъдрост и отмора за духа със словото и илюстрациите на Илия Бешков.    много вкус и пиетет към красотата е поддържана и постоянната рубрика „Ателие”, където художникът и дизайнер на списанието Валерий Пощаров във всеки брой представя по един духовен свой събрат: художник, гастролирал в галерия „Кавалет”, или просто - заинтригувал меценатското му въображение! Гост на този брой е художникът Христо Кралев - „разказвачът на приказки за доброто”, както стилно-лаконично е представен от Валерий!...    Лично за мен това е най-силното списание за литература, правено из средите на СБП, и чест прави на основателката му и негова единствена редакторка - Елка Няголова, че вече шест години, без да щади време, усилия и средства, не се уморява да привлича нови и нови сътрудници, да издирва интересни материали из културното ни минало и настояще, да меценатства и изпълва с красота аналите на днешната литература, отстоявайки високите си граждански и творчески позиции!...    Изданието е орган на Славянската литературна и артистична академия - една сравнително нова за културата ни „институция”, която трета поредна година организира един от най-представителните и силни фестивали за поезия в балканския ни регион - „Славянска прегръдка”, и в чието дъно пак, разбира се, стои неуморимата, витална и кипяща от идеи Елка Няголова! На фестивала идват пратеници на изкуството от абсолютно всички славянски страни, без традиционните разделни линии и демаркационни оси! Поезията, като празник на света и битието, като радост от общението със изкуството, като пречистващо начало във душите ни, припомнящо и за изгубените начала на битието!... Тази година, за четвърти път, фестивалът ще се проведе от 20 до 26 май, в приветливата и гостоприемна Варна!    Вече пета година към списанието съществува и постоянна библиотека - „Славянска прегръдка”, в която досега са излезли следните книги на славянски автори и участници във Фестивала: „Лебедово царство”на Андрей Дементиев и „Духовното единение” от Анатолий Щелкунов от Русия, „Човекът е храм” на акад. Ристо Василевски от Сърбия, „Думи и вода” на Славе Димоски от Македония, „Кристалната роза” на Майа Джйерек от Хърватска и „Толкова амвони” на Александер Навроцки от Полша. За пръв път бе реализирано и представително томче на големия лирик и носталгичен принц на столичната Дания - Димчо Дебелянов! „Поетът на белоцветните вишни” събира и сговаря преводи на негови любими стихове на всички славянски езици. Видяха бял свят и най-популярните и обичани стихотворения на Пушкин, превеждани през годините на български и събрани в луксозен том по случай 210-годишнината на поета. А романът за Апостола на Свободата - „Обреченост”, с автор Константин Дуфев, бе представен във всички по-големи градове на страната и в много от културните ни центрове зад граница. Предстоят премиерите на „Губерът” от Галина Климова и „Двете Багряни във „Вечната и святата” (билингва – на български и украински!). Знакова книга с най-добрите стихове на Елисавета Багряна, в превод на украинската й посестрима, съименничка (!) и конгениална поетеса Анна Багряна. В подготовка са и поетични книги на Елена Исаева от Русия, на Санде Стойчевски от Македония, на Мичо Цвийетич от Сърбия, както и най-интересният проект за 2010-а – „13 звезди в славянското небе”. Това ще бъде елегантно издадена книга-албум на всички славянски езици, която ще събере между кориците си „коронованите” дами на поезията от целия славянския свят.    Списанието вече би могло да се похвали и със свой постоянен читателски кръг - у нас и зад граница, с нещо като неформален „клуб на фенове”, читатели и почитатели! Всички те го получават чрез абонамент, който и тази година, въпреки кризисните времена е: 35 лева за целогодишен период, а за допълнителна информация, излезли вече броеве и поръчки на книги, бихте могли да се обръщате и директно към главната му редакторка:      Град Варна, 9000, ул. „Бачо Киро”, № 8,      Славянска литературна и артистична академия.      За Елка Няголова:      cavaletvarna@gmail.com; kavaletvarna@abv.com      (Ивайло Иванов)     ---       Автори на „Литературен клуб“ в списание „Българи“ - Прага      Пета книжка за 2009 г. на списанието на българите в Чехия „Българи“ (Balgari.eu) излиза с литературно приложение за съвременна българска литература. Включени са произведения на Алек Попов, Георги Господинов, Васил Георгиев, Емилиян Николов, Милена Фучеджиева, Стоил Рошкев, Емилия Дворянова, Димитър Кенаров, Пламен Антов и Йордан Ефтимов.      Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Димана Иванова, по чиято инициатива излиза приложението.           ---     Автори на „Литературен клуб“ в хърватското списание „Поезия“      Последният брой на хърватското списание „Поезия“ излиза с блок с млада българска поезия, в който са представени стихотворения от: Мира Душкова, Надежда Радулова, Марица Колчева, Яница Радева, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Николай Атанасов, Димитър Кенаров, Емил Христов. Броят беше представен на 22.10.2009 г. в адитория 160Б в Софийския университет от доц. д-р Ина Христова и от преводачката Ксения Маркович. Свои текстове четоха и трима поети от Хърватска, пристигнали в България специално за това представяне - Иван Херцег, Ервин Яхич и Санин Сорел.               ---             Плутарх, „Успоредни животописи“        Плутарх. Успоредни животописи. Прев. Драгомира Вълчева, Невена Панова, Доротея Табакова; ред. Мирена Славова. С.: Фондация за българска литература (колекция Архетип), 2008, ISBN: 978-954-677-055-4, 342 с., 13 лв.    Изданието представя следните четири двойки животописи:    Тезей (прев. Н. Панова) и Ромул (прев. Д. Табакова); Перикъл и Фабий Максим (прев. Д. Вълчева); Алкивиад и Гай Марций Кориолан (прев. Д. Вълчева); Демостен и Цицерон (прев. Н. Панова).        Два велики града – Атина и Рим.    Осем велики мъже – митични първооснователи (Тезей и Ромул), могъщи пълководци и държавници (Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан), влиятелни оратори (Демостен и Цицерон).    И мъдрият Плутарх, който изследва техните възходи и падения, за да завещае един неувяхващ наръчник на кандидатите за слава.      Красивият авантюрист Алкивиад притежавал рядката способност да улавя в мрежите си хората, “изменяйки се по-внезапно, отколкото се мени хамелеонът. С тази разлика, че хамелеонът, както се твърди, все пак е неспособен да се оцветява в бяло, а пък Алкивиад с еднаква лекота успявал да се настройва и да се приспособява и към доброто, и към лошото. В Спарта упражнявал тялото си, водел скромен живот и гледал навъсено, в Йония бил изнежен, сладострастен и безгрижен, в Тракия – ненадминат пияница, в Тесалия – ненадминат ездач.”      Кориолан, антиподът на Алкивиад, “си поставил за цел да надмине себе си по храброст. Стремял се постоянно към нови постижения, трупал подвиг след подвиг и плячка върху плячка. Обаче Корилоан “не знаел, че ако иска да се занимава с държавническа дейност и да общува с хората, би трябвало повече от всичко да избягва надменността, тази “спътница на самотата”, както я нарича Платон, и да развие онази безропотност към злото, над която някои често се надсмиват. Винаги праволинеен и непреклонен, той смятал, че победата и надмощието се постигат единствено и само с мъжество.”      Защо и любимецът на тълпата Алкивиад, и мразеният от народа Кориолан умират от насилствена смърт? Защо Демостен и Цицерон също стават жертви на насилие, въпреки че владеят словото, най-мощното оръжие? Как се случва така, че Перикъл и Фабий Максим доживяват до преклонна възраст и успяват да принесат огромна полза на страните си?      Отговорите на тези и на много други въпроси се съдържат в “Успоредни животописи” на Плутарх – един от най-преиздаваните текстове на всички времена, “Библията на героите”, по думите на Ралф Уолдо Емерсън.         ---   Изократ, „Речи“        Изократ. Речи. Прев. Виолета Герджикова, Николай Шаранков; ред. Мирена Славова. С.: Фондация за българска литература (колекция Архетип), 2008, ISBN: 978-954-677-052-3, 487 с., 19, 99 лв.        Изократ е наричан вдъхновител на хуманизма, възпитател на Европа и баща на модерното либерално образование. Разказват, че когато получил от своите ученици първата такса за обучение, възкликнал: “Сега осъзнах, че съм се продал на тези хора”. В следващите десетилетия обаче той обучил и напътствал именити държавници, пълководци, оратори, историци и поети, изобретил висшето образование и предопределил пътя му за повече от две хилядолетия. Създал съдебни пледоарии по заплетени казуси и съвършени политически речи.      Състоянието на всеки човек съответства на държавната политика. Политика, за която нехаем, че е разнебитена, и не се замисляме как да я изправим на крака. Да, ние седим по дюкяните, обвиняваме управляващите и обясняваме, че откакто живеем в демокрация, никога не сме имали по-лоши държавници...      Той разсъждавал за опорите на елинската културна идентичност, внушил на Филип и Александър Македонски идеята за световна империя. Мислите му за изграждане на общност за политическо действие на основата на споделени ценности са съзвучни и на съвременния паневропейски проект.      Хората, възпитани от самото начало в благороден и свободен дух, не се познават по храброст, богатство и други подобни качества, а най-добре си проличават по думите, и това е най-явният белег за културата на всеки един от нас... Атина е изпреварила останалия свят в мисълта и словото толкова много, че нейните ученици са станали учители на другите, и благодарение на нея името „гърци” вече изглежда не име на народност, а на начин на мислене, и гърци се наричат по-скоро тези, които имат нещо общо с нашата култура, отколкото с общия ни произход.         ---           „Спасителна Книга“ (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник)        “Спасителна Книга" (в Колекция Архетип (изд. „Фондация за българска литература“, с подкрепата на Програма „Култура“ 2007-2013 на ЕК). Превод: Петя Янева, Сергей Иванов, редактор: Мирена Славова, ISBN 978-954-677-054-7, цена 17,99 лв.        Спасителна Книга е вариант на византийска антология от IX-X век и е предполагаем оригинал за старобългарския Симеонов/Светославов Изборник. Тя е ярко свидетелство за разнообразните вкусове и нужди на средновековния читател и в продължение на няколко века представя цялата гама от най-важните сведения за света и човека: догматиката, литургиката, символиката на църквата, античната философия, географията, историята, литературната теория, календара, медицината, скъпоценните камъни, природата на жената и много други. По този начин антологията е приобщила православните мислители и обикновени читатели към средновековната християнска европейска култура.    Част от тогавашните идеали се изповядват и от нашето съвремие. “Ако Бог е справедливост, няма от Бог хляба си този, който се храни от алчност. Ако богатството ти не е от чуждото, ако приходът ти не е от сълзи, ако никой не е останал гладен при твоето насищане, ако никой не е простенал при твоето изобилие, такъв хляб е хляб от Бога, плодът е от справедливостта, класът е от мира” (Св. Григорий Нисийски).    В славянския превод книжовникът иска разумът на владетеля, подобно на трудолюбива пчела, да събере в медената пита на неговото сърце сладък восък и мед от всички цветя, от всички божествени книги, та да ги излива пред неговите боляри и с това да го запомнят във вековете. Надяваме се и съвременният читател да последва този благодатен път.         ---   Дигенис Акритас        Дигенис Акритас. (в Колекция Архетип (изд. „Фондация за българска литература“, с подкрепата на Програма „Култура“ 2007-2013 на ЕК). Превод: Борис Вунчев, редактор Драгомира Вълчева, ISBN 978-954-677-049-3, цена 8 лв.        Всеки от нас има нужда от герой, в когото да вярва. Как изглежда твоят герой? Висок ли е? Умее ли да преборва дракони? Да носи златни ябълки и жива вода? Може би е мъдър и справедлив? Или пък защитава слабите? Може би се надсмива над правилата? Или намира общ език със всекиго? Най-малкият ли е от трима братя? Очите му с цвят на море ли са или пък въглен-черни? Поваля ли седем с един удар? Сладкодумен ли е?      Всяка епоха създава герои по своя мярка. Със своите страхове. С най-силните си желания. С най-големите си болки. С тайните си надежди. С най-сладките си илюзии. Героят Василий Дигенис Акритас се ражда от страховете, желанията и надеждите на византийския ХІІ век. Образът му – смесица от най-значимите герои в гръцката история – завладява мигновено и въвлича читателя във вълнуващо приключение. Син на сирийски емир и византийска девойка, Дигенис още от малък извършва невиждани подвизи (като Херакъл), убива дракони (като Св. Георги), открадва любимата си (като герой от народна песен). Дигенис е „акрит“ - един от храбрите мъже, пазещи границите на Византийската империя. Той е смел войн, сладкодумен и страстен любовник, верен поданик на императора, но преди всичко – Дигенис е любимият герой на византийското средновековие.      В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Действието на средновековния героичен цикъл “Василий Дигенис Акритас” се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят – на източната граница между християнския и мюсюлманския свят. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурното и това придава на текста пикантност, каквато иначе рядко срещаме у набожните византийски автори.   "(... )Тъй че пази се, младежо - заради мене рискуваш, младостта си тъй прекрасна да изгубиш - не ще те пощади баща ми, той жесток е." В тоз миг младежът на девойката отвърна: "Погледни навън, скъпа, нека видя твоята хубост, нека влезе в сърцето ми безкрайната ти любов; (...) и, ако страст по теб превземе моята душа, баща ти, стратегът, и всички твои роднини и всички войни техни, ако стрелите им захвърчат, засвяткат мечовете, пак не ще ми навредят." И никога нямаше да свърши разговорът им, защото да бъдем дръзки ни подтиква любовта умът е роб, господства ли любов, тя всяка мисъл подчинява, както ездачът своя вихрен кон; затуй любящият благоприличие не знае, и няма от роднини свян, ни от съседи плаши се, ала изцяло се предава - безсрамен роб на любовта."      “Дигенис Акритас започва като епическа поема и свършва като роман, макар и да се различава от другите романи по това, че описва индивидуализирането на епическата съдба.”      “Песента на емира представлява завършен разказ с бърз ритъм и епическо единство. Описателните елементи тук заемат само малка част от фабулата, която иначе тече без прекъсване. Напротив, с книга IV на версията от Гротаферата се поставя съвсем ново начало: на преден план излиза една дидактична тема, чийто развой ще бъде проследен чрез съдбата на Дигенис. Това, което следва оттам насетне, е изградено съгласно стилистичните принципи на късноантичния роман. Описва се герой, който вече се движи не в “епическа атмосфера”, а между идилията и личните си героични подвизи, макар и същинската епическа рамка да се запазва до самия край.”      “Може би тези, които са схващали така наречения епос за Дигенис Акритас като “националния епос на Византия”, са имали основание. Но хората, които в по-ново време определят тази литературна творба като “византийския Омир”, със сигурност грешат. Защото ако присъствието на Омир е постоянно доловимо в цялостното развитие на византийската литература, то акритският епос не е оставил никакви значителни следи в тази традиция.”      Ханс-Георг Бек, История на византийската народна литература      Всяка голяма епоха в европейската история има своя героичен епос. Древна Месопотамия създава своя “Гилгамеш”, Античността има своя Омир, западното средновековие – “Нибелунгите” и “Беоулф”. Средновековният героичен цикъл на източния средиземноморски свят е несъмнено “Василий Дигенис Акритас”. Отделните песни, влезли в състава на това малко известно на българския читател произведение, са се пели от гръцките рапсоди в Мала Азия, по егейските острови и на Балканите още през ІХ-Х в., допълвани и преработвани непрекъснато подобно на “Илиада” и “Одисея”. Името на византийския поет, който ги е събрал и оформил литературно за пръв път през ХІІ в., не е известно. Той несъмнено не е бил от класата на Омир, тъй като синтезът на епоса е непълен – всяка песен до голяма степен представлява завършена цялост. Този факт в никакъв случай не променя огромното значение на текста както за литературната, така и за политическата и културната история на Византийския свят в периода VІІІ-ХІІІ в.    Действието на “Василий Дигенис Акритас” се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят – на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурността и това придава на текста пикантност, каквато рядко срещаме у набожните византийски автори.    Герасим Петрински         ---     Еврипид, „Избрани трагедии“; Алкифрон, „Писма на хетери“; Клавдий Елиан, „Шарени истории“        Еврипид. “Избрани трагедии" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК). Томът включва "Хиполит" и "Орест" в превод на Тамара Кръстева и "Ифигения в Таврида", "Елена" и "Циклоп" (сатирна драма) в превод на Доротея Табакова, редактор: Мирена Славова (ISBN: 978-954-677-050-9, с. 317, цена 11, 99 лв.).        Недолюбван от своите съвременници, подиграван от комедиографите, почитан и обичан образец за следващите векове, Еврипид е онзи от тримата прочути древногръцки трагици, който най-много има какво да каже и на съвременния читател. Наричан „най-трагичният от трагиците” и „философът на сцената”, той е и най-динамичният и най-психологичният сред тях. В представените тук пет от деветнадесетте оцелели негови творби , досега непревеждани на български език: „Хиполит”, „Ифигения в Таврида”, „Елена”, „Орест” и единствената изцяло запазена сатирна драма „Циклоп” традиционните митове са преосмислени и освежени от авторски приумици: Орест отвлича дъщерята на Елена, за да заплаши Менелай, жрицата Ифигения прави измамен обряд, за да спаси брат си, сатирите-гуляйджии помагат на Одисей на пребори Циклопа... Размислите и емоциите на автора от пети век пр.Хр. прекрачват епохите и търсят съзвучие и сцена в днешния ден.   Ох, пощурявам за едничка чашка, ще дам овчиците на вси циклопи, пък от Левкадската скала в морето ще скоча пийнал с весело сърце. Кой се не радва да си пийне, луд е; то кара всичко в теб да се надигне, то дава всичко – мачкане на цици, докосване до влажни долчинки, танц и забрава...                             „Циклоп”   Хей, ти! Не смей да пипнеш с пръст резетата! Да, Менелае, ти – що с храброст хвалиш се! Или главата ти ще счупя с тоз корниз, по теб ще хвърля фриза стар, от майстори изпипан с труд! Резетата са спуснати, заключено е, няма начин у дома да влезеш, ни на помощ да се притечеш!                                              „Орест”   Ей, всички граждани в земята варварска! Замятайте юздите на конете и по брега препускайте да хванете останките от елинския кораб! Ловете нечестивите мъже, влачете бързи лодки във морето та по море, по суша и с коне да ги пленим, на кол да ги набием, от стръмните скали да ги захвърлим!                                     „Ифигения в Таврида”     Внимание! От същата поредица излязоха още две книги: Алкифрон, „Писма на хетери“ (пр. Драгомира Вълчева), Клавдий Елиан, „Шарени истории“ (пр. Николай Шаранков и Невена Панова):     *        Алкифрон. "Писма на хетери" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК), превод: Драгомира Вълчева, редактор: Мирена Славова (ISBN: 978-954-677-048-6, с. 59, цена 4, 99 лв.).        Хетерата е лека жена с тежък характер. Хетерата не вярва на сълзи, на думи също не вярва. Хетерата знае как да си поиска своето: пари, бижута, дрехи и слугини. Обича да пише писма, но не държи да получава:      Защо се мъчиш да пишеш толкова много? Не ти трябват писма, трябват ти петдесет златни монети. Ако ме обичаш, дай ми ги, ако ли пък обичаш парите, не ми досаждай. Бъди здрав!        Когато са с любовници, хетерите се забавляват:      Музиката бързо ни възбуди и понеже бяхме подпийнали, умът ни беше – досещаш се къде. Галехме ръцете на любовниците си, разтривахме ставите на пръстите им и в добавка към Дионисовите наслади започнахме любовна игра. Една от нас се изви назад и целуна любовника си, като го докосна с гърдите си. После уж се извърна, а всъщност притисна задната част на бедрата си в слабините му. Вече се надигаха страстите на нас, жените, а на мъжете – ония работи.        Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват:        Обаче най-пълна наслада ни достави невероятното състезание, подхванато от Триалида и Мирина, за това коя от двете ще извади на показ по-хубав и по-нежен задник. Първа Мирина си развърза колана и раздруса задника си, който се виждаше през прозрачния копринен хитон как се тресе като мляко, примесено с мед. Същевременно попоглеждаше назад към хълбоците си и тихо стенеше, сякаш извършваше любовен акт, така че аз останах поразена, кълна се в Афродита. Само че Триалида не се отказа и засенчи Мирина по разюзданост.      Епистолографията – галено дете на реториката, култивираща писмата като упражнения по стил – стои отделно от романовия жанр. Най-приятните произведения в тази област са писмата на Алкифрон. В четирите му книги (...) долавяме горещата любов на автора към неговата романтично озарена Атина. Нерядко Алкифрон успява да вложи в писмата си част от несравнимата прелест на онази епоха.      Албин Лески, История на гръцката литература        Светът в „Писмата“ на Алкифрон е хомогенен и достатъчно обширен, само че авторът рисува с петна, подобно на Сьора или Сисле: това е литературен поантилизъм. Тук не откриваме разгърнати фабули и драми, каквито откриваме у Лукиан. Откриваме само ескизи – на случки, ситуации и персонажи, – но ескизи, които поради самата природа на въпросните ситуации и поради ефекта на натрупване в тази дълга поредица писма, като фрагменти от голяма картина, изобразяват един високо литературен свят, хармоничен и сякаш изолиран в празното пространство. Преди всичко това е изкуство на загатнатото.      Б. П. Риърдън, Гръцки литературни течения през II и III век        Имаме хетерите за удоволствие, наложниците – за ежедневните телесни грижи, съпругите – за да раждат законни деца и като верни пазители на дома.      Демостен, Срещу Неера     *        Клавдий Елиан. "Шарени истории" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК), превод от старогръцки: Николай Шаранков и Невена Панова, редактор: Мирена Славова (ISBN:  978-954-677-053-0, с. 285, цена 9, 99 лв.)      Клавдий Елиан. Наричат го софист. Римлянин е, но пише на гръцки по-добре от автентичните гърци от втори век. И май по-добре от мнозина е усетил вкуса на епохата, за да реши как да пише.      Пише „шарено”, но изискано. Пише за животни, за хора и за скулптури. Просто – изсипва върху читателя куп истории – дали те са повече поучителни или повече чудни? А може би чудото също постига поука и напътства към добродетелност.      Докато хетерата Родопида се къпела, а робините пазели дрехите й, един орел се спуснал към земята, грабнал едната й обувка и побързал да отлети обратно. После се насочил към Мемфис и пуснал обувката на коленете на цар Псаметих... Царят наредил из целия Египет да започне търсене на жената, на която принадлежала обувката. А щом тя била открита, той я направил своя съпруга.      Развлича, разбира се, а и носи нови знания – малко оттук, малко оттам.      Атинянинът Солон по време на пир чул племенника си да пее някаква песен от Сафо. Песента му харесала и поискал от момчето да го научи на нея. Някой го попитал защо му е да си дава този труд, а Солон отвърнал: “За да не умра, без да я знам”.      Елиан не е обикалял по света. Но знае истории за къде ли не и за какво ли не.      В Ефес Александър разглеждал своя портрет, нарисуван от Апелес, но не похвалил достойнствата на картината. Тогава въвели коня му, който зацвилил към коня от портрета, сякаш е истински, а Апелес възкликнал: “Царю, май конят ти разбира от изкуство много повече отколкото ти”.      Именно тях събира в Шарената история… А ние можем да се почудим, да се поучим или просто да почетем.     ---     „Алтера“ на/за колекционерите      Ето че вече имаме двойната книжка 1/2 за 2008 г. на списанието за пол, език и култура алтера, която ни изкушава да (я) колекционираме.        За колекционерите:      - може би най-известният колекционер сред писателите самият Владимир Набоков с три прелюбопитни текста за екземпляри от своите колекции;      - Мария Калинова ни изненадва с кратко, но много наситено с факти есе, в което през Борхес и Бенямин се говори за "Каталога на каталозите" - Седма читалня в Народна библиотека, където се пазят редките и оригинални екземпляри на книги, които не могат да бъдат открити другаде;      - с очерка на Марин Бодаков за румънския град Сибиу се поставя началото на поредица от интересни материали с дъх на Балкани; Сибиу, заедно с Люксембург, е бил културна столица на Европа през 2007 г. и това не е случайно, защото в този древен град през 1534 г. е открита първата фабрика за хартия в Румъния, през 1544 г. е издадена първата печатна книга на румънски език, а през 1788 г. е открит първият театър в северната ни съседка;      - обръщаме поглед на юг с текста на Димитър Божков, в който младият философ ни говори за църквата "Св. София" в Истанбул;      - Петър Петров си е направил труда да вземе мейлно интервю със сръбския писател Милорад Павич, в което авторът на „Хазарски речник“ с малко думи казва съществени неща за литературната си работа; ето само един пример: „Понякога ми трябва цяла нощ, за да напиша едно изречение“ - казва Павич;      - когато хората в литературните среди в България говорят за колекционери, най-често споменаваното име е на Михаил Неделчев; интервю с именития литературовед е направила Лора Шумкова;      - не бива да се пропуска стенограмата на семинара "Едип цар" с участието на Боян Манчев и Явор Гърдев - самата идея за публикуването на изказвания от ключови семинари от близкото минало е много добра и дано има развитие;      - стихотворения от Десислава Неделчева и проза от Райна Маркова са изборът на литературните редактори на списанието за художествена литература;      - но това е само половината брой, другата половина предпочитам да запазя в тайна - продължавайте да четете, продължавайте да колекционирате!      - Списание - ... алтера, кн. 1/2, януари/февруари 2008 г., 104 с., с приложение: картички, цена: 7 лв.     ---   Червено означава Париж      Излезе книжка 11 на списанието за пол, език и култура алтера , в която доминантна е темата за Франция и Париж във всичките й нюанси - от пощенските картичи до венерическите болести, от кабарето до безименния битнически хотел с 42 стаи на улица „Жи льо Кьор“.        Ето няколко проби:      - част от книгата на френската историчка Соня Комб „Забранени архиви: конфискуваната история“, в която най-общо казано се критикува системата на архивите във Франция, а тезите заявени в изследването предизвикват широк обществен дебат; те са подкрепени от самия Жак Дерида;      - рецензия на Бойко Пенчев за книгата на Георги Господинов „Балади и разпади“;      - Париж е в детайлите - иска да ни покаже Стефан Иванов в текста си „Париж оставя белег от цигара“;      - спътникът на Стефан Иванов от разходките му из Париж Владимир Вацев ни запознава с едно кафене, чийто редовни посетители са били Хенри Милър, Гийом Аполинер, Алфред Жари, Андре Бретон, Тристан Цара и други, за които се сетите, в текста си „La Closerie des Lilas - булевард „Монпарнас № 171“;      - Нева Мичева ни развежда из филмите от фестивала Сан Себастиан 2007;      - Геновева Димитрова ни връща към българското с „Млади енергии“ за шестнайстия фестивал на българския неигрален филм „Златен ретон“;      - преводачката на романа на Дорис Лесинг „Златната тетрадка“ Весела Кацарова ни представя нобелистката в статия, озаглавена „Нобел? Сега вече имам всичко...“;      - поезия от Марин Бодаков;      - разказ от Людмил Станев;      Има и още интервюта, поезия от индийката Кусум Джайн, преведена от Рашми Джоши, театър от Елица Матеева и Патриция Николова, музика от Людмил Фотев и още извадки от любовни послания по време на война, събрани от Мари-Ан Паво и преведени от Невена Панова... Списание алтера, кн.11, ноември 2007 г., 104 с., Изд. „Алтера/Делта Ентъртейнмънт“.     ---       Георги Господинов, „И други истории“ - номинация за наградата „Frank O'Connor“      Английският превод на сборника с разкази на Георги Господинов „И други истории“ е номиниран за престижната награда „Frank O'Connor“.      Повече на http://books.guardian.co.uk/news/articles/0,,2069012,00.html     ---     Sofia Philosophical Review      TABLE OF CONTENTS      MORAL DIMENSIONS OF THE CONTEMPORARY WORLD Zygmunt Bauman, Academic Speech at the Ceremony of Awarding an Honorary Doctoral Degree at the Sofia University (June 2002)      Maria Dimitrova, Levinas: How to Think Humanitas of Homo Humanus?      Peter Stefan Borkowski, On Sophistication and Morality      ART AND BEYOND… Domenico Jervolino, In Search of Meaning W. Stephen Croddy, Natural Meaning in Art      POLITICS AND ECONOMY: THE OTHER SIDE OF THE COIN Lazar Popov, Powers of Resistance to the New Postindustrial Order: Hardt/Negri and/vs. Jameson      Mehmet Seyhan Pencapligil, Economic Difficulties Awaiting our Grandchildren: A Retrospective on Keynes Erma Petrova, The Structural Brakes of Manipulation or the Constructed Outside      Jeffrey Bow, A Critique of Anarcho-Capitalism: Examining the Public Good and the Legitimacy of the State      BOOK REVIEWS Maria Dimitrova, Thomas R. Flynn. Sartre, Foucault, and Historical Reason      Alexander Gungov, William L. McBride's From Yugoslav Praxis to Global Pathos: Anti-Hegemonic Post-Post-Marxist Essays      Alexander Gungov , Albena Bakratcheva, Visibility Beyond the Visible: The Artistic Discourse of American Transcendentalism      (цена: 5 лв.)       ---   алтера Академика     алтера Академика е ново сезонно теоретично списание за философия, хуманитаристика и социални науки, което осигурява място за среща на различни теоретични направления, научни школи и изследователски стилове и се стреми да насърчава диалога между тях. Включен е и раздел за рецензии върху наскоро излезли български и чуждестранни книги, както и върху проблеми на българските научни преводи.   Тематични фокуси на първия брой на алтера Академика са Тялото и Дельоз. Сред публикуваните в броя текстове са "Човешкото тяло според Максим Изповедник и Григорий Палама" (Георги Каприев), "Кръщаваното тяло" (Мария Шнитер, Димо Чешмеджиев), "Картезианските тела" (Васил Видински), "Дезорганизацията на живота" (Боян Манчев), "Струйка кръв. "История но окото" на Жорж Батай" (Антоанета Дончева), "Паралелните различия. Дельоз и Дерида" (Жан-Люк Нанси), "Посоките на смисъла. Дельоз и романът" (Еньо Стоянов), "Размисъл за истината" (Калин Янакиев), рецензии за новоизлезли книги. (цена: 11.90 лв.)       ---   Брой на сп. алтера, посветен на храненето        Новият 11-ти брой на сп. алтера вече е на пазара. Темата е храненето и удоволствието от него. Ето някои от заглавията, които можем да откроим: уводната бележка на Надежда Радулова "Мармалад днес", интервю на Геновева Димитрова с Иглика Трифонова, истории на Людмил Станев, Марин Бодаков, Елена Алексиева, Георги Господинов и ВБВ покрай храненето; много готино интервю с Амели Нотомб, пътепис на Лора Шумкова за Италия, интервю на Силвия Чолева с преводачката Анюта Качева и много други... Литературната притурка съдържа разказа "Симпата" на Вергил Немчев и поезия от Тома Марков. Не забравяйте, че в този брой ще намерите като приложение и втората част на представлението на Иван Станев "Раната Войцек" (Интервю на Миглена Николчина с него съвместно със списание алтера излезе и в "Литературен клуб" - „Като с обратен нож“). И още едно много важно приложение - факсимиле от брой на в. "Култура" от 8 април 1988 г. с гледните точки към представлението на Деян Деянов, Александър Кьосев, Стефан Попов, Ивайло Дичев и Владислав Тодоров.     ---   Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов в румънското списание Literra   Румънското списание Literra в брой 5 от 15 май 2006 г. публикува преводи на румънски на българските поети Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов. Преведените произведения са публикувани за първи път в "Литературен клуб". Стихове на Красимира Джисова се преведени и на френски език и публикувани в agonia.net. Преводът е дело на преводачката Лучия Сотирова.     ---   Сайтът на Златко Енев и Мари Врина-Николов „Писатели от България“   Със съвместните усилия на Мари Врина-Николов и Златко Енев наскоро беше създаден френскоезичният сайт „Ecrivains de Bulgarie“ („Писатели от България”) с адрес http://litbg.free.fr. Сайтът, чието основно предназначение е да представя интересни съвременни български писатели на френските издатели, предлага откъси от различни произведения, био/библиографични справки, литературно-критичен материал и пр. Освен това авторката на сайта, Мари Врина-Николов, подготвя ежемесечен бюлетин, предлагащ на издателите последните новини, свързани с литературното развитие в България.             Конференции и семинари:       „Перспективи пред социалната теория и критика”, СУ „Св. Климент Охридски“, 18.06.2010 г.   „Съдбата на Едип - българските маршрути”, ПУ „Паисий Хилендарски“, 18.05.2010 г.   „Библия и Класическа древност”, СУ, 29.02.2008 г.   „Не съм от тях.“ Канонът на различието”, СУ, 29-30.11.2007 г.   „200 години Феноменология на духа”, СУ, 14-15.12.2006 г.   „Съвременната логика и нейните приложения”, ИФИ, 12-13.12.2006 г.   „Ибсен във времето”, СУ, 06-08.11.2006 г.   „Метафизиката на Левинас: Правото на Другия”, СУ, 27-28.10.2006 г.   Трета младежка конференция „Изкуство и контекст“, Гьоте институт, 14-15.10.2006 г.   „Религия и политика. Безпокойствата на модерността”, международна конференция около Чарлз Тейлър, Гранд хотел „София“, 03-04.12.2005 г.   „Превод и културен трансфер”, СУ, 21-22.10.2005 г.   400 години от първото издание на „Дон Кихот“: Панорама на съвременната испаноезична литература, 26-27. 05 2005 г.   Трети изкуствоведски четения, Евро-български културен център, 13-15.05.2005 г.   „Книга и общество”, кръгла маса, НБКМ, 26.04.2005 г.   „100 години от рождението на Пабло Неруда”, чествания, СУ, 26-28.10.2004 г.   „100 години от рождението на Атанас Далчев”, СУ, НБУ - 10.06.2004 г.   „Политики на различието, езици на близостта”, Факултет по славянски филологии на СУ - 01.06 - 02.06.2004 г.   „Изкуство и контекст”, БАН, Институт по изкуствознание - 21.02 - 22.02.2004 г.   „Как с думи се правят светове”, Факултет по славянски филологии на СУ - 27.05 - 28.05.2003 г.   Семинар „Ъгъл” - хуманитарен семинар   „Мислители от периферията” - 21.06.2002 г.   „Езикът и литературата в епохата на глобализацията” - 21.05 - 22.05.2002 г.   „Между ангели и демони” - международна научна конференция в Лесидрен, 30.08 - 01.09.2001 г.         Резултати от конкурси             Очакваме вашите новини на адрес literaturen.club@gmail.com . Публикуват се само получени по e-mail информации!   Редактор на LitClub.info: Емилиян Николов Автор на всички неподписани материали в този раздел: Емилиян Николов LitClub.info e част от електронното издание „Литературен клуб“: ISSN 1313-4124. При ползване на материали молим да посочвате източника - litclub.bg или litclub.info!