Новини

кореспонденции

Литературен клуб | новини | форум

 

Семинарът "90-те. Версии" беше гост на "Аполония"

 

 

   Да провеждаш академичен семинар в пространство, различно от това на Университета, е голямо предизвикателство. То е нещо като четенето на открито. Не знаеш дали няма да се появи някой случайно минаващ човек и да каже: "Какви сте вие? Много говорихте, нищо не казахте". Както и стана с поредната сбирка на семинара на арт група "Устата" "90-те. Версии" проведена в Етнографския музей в Созопол в съпътстващата програма на фестивала на изкуствата "Аполония". Появи се една жена, която се представи като поетеса, каза си истинското име и nick-а, и от време на време прекъсваше изказванията с малко неуместни реплики. Дали е била привлечена Димитър Камбуров откри семинара със своето изложение от темата на семинара "Постмодернизъм?", или от името на самия семинар - отпратка, че става въпрос все пак за 90-те и че се дава свобода всеки да каже своята версия. Или пък от имената на участниците - на плаката, разлепен от организаторите из целия Созопол, пишеше, че ще става въпрос за 90 версии, а говорещите ще бъдат проф. Валери Стефанов, проф. Михаил Неделчев, Пламен Глогов, Георги Господинов, Албена Хранова. Въпреки многото грешки все пак информацията бе наполовина вярна. Оказа се, че въпросната поетеса ни най-малко не се вълнува от постмодернизма в България през 90-те, а е съгражданка и стара познайница на Албена Хранова и просто е искала да се види с нея, но от любопитство е останала и за семинара. Така в жежкия следобед на 4 септември, в разгара на "Аполония", в двора на Етнографския музей на ул. "Кирил и Методий" в Созопол, сред огромни глинени делви и под клоните на смокинови дървета, доц. Димитър Камбуров започна своето изложение за българския постмодернизъм през 90-те години. Публиката се състоеше от около петнадесет души, които слушаха през цялото време съсредоточено и с каменни физиономии без да покажат, че са развълнувани от случващото се на семинара или да пожелаят да реагират. Доц. Димитър Камбуров започна със съмнението сме готови да говорим вече за 90-те след като нямаме нужната дистанция. Той открои стихосбирките "Изворът на грознохубавите" на Ани Илков и "Черешата на един народ" на Георги Господинов, като изброи и други имена. Изказа съжаление, че постмодернизмът в България през 90-те се е случил най-вече в поезията и че нямаме ярки имена в прозата като Милорад Павич или Даниило Киш. Тезата му за липсата на многоезичие, Теодора Димова на познаване и употреба на чужди езици от българските постмодерни автори през 90-те предизвика възражението на доц. Албена Хранова, която каза, че през 90-те всичко е било език. Изказването на доц. Хранова бе съсредоточено върху литературната критика през 90-те. Тя отбеляза, че тя е било много продуктивна, защото са излезли над 40 сериозни литературоведски книги от български автори, като разбира се не броим сборниците със събрани рецензии. Доц. Миглена Николчина току ще бе пристигнала в Созопол, но въпреки това - макар и с малко закъснение - дойде на семинара. Тя повтори тезата си за наличието само на една първична литература, старогръцката, и че всички останали са вторични. В този смисъл тя индиректно възрази на тезата на доц. Александър Кьосев за самоколинизиращите се литератури. Също така напомни, че някои от книгите излезли през 90-те книги са написани през 80-те години и 90-те са започнали през 80-те. Доц. Миглена Николчина също така настоя, че българската литература е повече поетична и в този смисъл това, че постмодерната българска литература в България през 90-те е представена най-вече в поезията не е неин недостатък. Свои изказвания имаха също гл. ас. Ани Бурова, д-р Биляна Курташева, писателят Георги Господинов, Камелия Спасова и Мария Калинова. Гл. ас. Ани Бурова напомни за политическия контекст на 90-те години. Даде пример с експерименти в литературната критика като например рецензията-тест на Бойко Пенчев за Владимир Сабоурин. (Напомняме, че рецензия-тест е писал и доц. Димитър Камбуров за Томас Пинчън във в. "Култура".) Албена Хранова по време на семинара Камелия Спасова прочете няколко цитата от изказването на гл. ас. Бойко Пенчев, публикувано във в. "Литературен вестник" (бр. 20, 24-30.05.2006) по повод 90-те години. Там той споделя, че в "началото на 90-те "постмодернизъм" имаше политически нюанс, който днес изглежда напълно изтрит" Мария Калинова каза, че различните начини на представяне на литературата чрез пърформънси, литературен театър и др. също са проява на постмодернизма в България. На семинара бяха дошли да слушат разискванията писателката Теодора Димова, философът и преводач на хуманитарна литература Любен Каравелов, Силвия Чолева като представител на БНР и една журналистка от радио "Варна". Семинарът се развихри и можеше да продължи и повече, но се появиха хора от организаторите, които ни напомниха, че са ни предоставили столовете за проявата само за час и половина и те следва да бъдат занесени на друго място, където също ще има проява, включена в тазгодишната "Аполония". За нас остана възможността да отидем и да продължим дискусиите в намиращата се на триста метра по-нагоре на същата улица кръчма на име "Версия" и там всеки да продължи да разказва своята версия.

 

(Емилиян Николов, Созопол)

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]