|
Какво си представяте, като ви поканят на литературно събитие, чието заглавие е "цип"? А като знаете, че "навигатор" ще бъде д-р Антония Колева, известна с философските си текстове, преводи и като редактор на www.grosnipelikani.net? Е, всичко което ви дойде на ума се случи. Първоначално имаше денотация - наличието на реален, но "едва 14 см черен цип". От там започнаха множеството конотации, представени ни от Антония Колева, Бети Файон, Христо Карастоянов, Борис Минков, Никола Гинев и събралото се множество.
Отварянето на ципа
Първата конотация беше с порното и секса. Ципът се свързва с женската рокля и с мъжкия панталон. Ципът сам по себе си е безсмислен ако не е пришит към нещо, ако не скрива нещо или не съединява две половини. Ако напишете цип в google веднага ще ви излязат снимки на мед сестри, но от най-древния бранш, като униформата им е с цип отпред за улесняване... на "пациентите".
Тук се намеси Христо Карастоянов, който ни прочете разказа си "Костен мозък". В него освен порно елемента се появи още една конотация на отварящия се цип, а именно - границата. Падането на Берлинската стена, желязната завеса и появяващите се отдолу срамотии или хубавини, но това отново подлежи на допълнителна рефлексия.
Ципът и модерността
Ципът се появява през ХIХ в, както и влакът. И двете са рожби на модерността. Ципът свързва, също както и влака може да ни свърже, когато сме далеч един от друг. Ципът за шивача е пружина, удържа напрежението и го разпуска. Ципът от метален става пластмасов, а днес е Zip - подобно на влак, превозващ информация, която преминава през всички граници. В разказа на Борис Минков "Ако къщата на майката на Леонид..." има само едно собствено име - Леонид, който отсъства от разказа, както и Борис Минков го нямаше на четенето, но разказът му препращаше към него и към скрития смисъл.
Ципът и утопията
Бети Файон ни пренесе в един приказен детски свят, от който ни полазиха жаби, костенурки и целувки по цял ден. Целували ли сте се цял ден, така че да ви излезе рана на брадичката? Естествено че не сте! Ципът свързва две идеални половини, което е утопия. Особено затвореният цип ни кара да мислим, че имаме завършеност, но de facto имаме временна връзка. Това ни показаха и артистите от НБУ, които четоха откъс от пиесата на Борис Минков "Помощници търсят ръба или откъде знаете че гущерите не съжаляват", в който Каргал, човекът-мярка е свързан със света горе само с въже, която обаче за него няма друга освен сантиментална стойност.
Затварянето на ципа
Никола Гинев беше в стихията си. Като един Хъмпти Дъмпти от Алиса в огледалния свят, ни изрецитира мисли, звучащи добре, но смисълът остана скрит само за него, което беше много чаровно. Както обикновено, след дискусията се продължи с много готина музика и дискусията се раздроби на множество разговори на четири очи... (Боряна Ангелова)
Предишни три новини:
Д-р Петър Константинов получи литературната награда „Димитър Димов“
Писатели от Балканите се събраха в София
Ново предаване на име "Културна рулетка" тръгна по БНР
|