Още когато научих от телевизионното предаване "5 по Рихтер" (важно е да се знае откъде), че на 13. ноември от 18:00 ч. културоложката Мила Минева ще изнася публична лекция в центъра за култура и дебат "Червената къща" във връзка с изложбата "Инвентарен склад на социализма", бях силно заинтригуван, тъй като бях чел нейния текст "Да си измислиш София като глетка", публикуван в бюлетина на "Визуален семинар" през 2004 г., и знаех, че мога да очаквам ясно, изчерпателно изложение, с добре подбран илюстративен материал, аргументирани тези, подплатени и със съответните теоретични текстове. Тук тя бе избрала наименованието "сказка" вместо лекция, по нейните думи, за да се впише в стилистиката на соца и на целия проект, но според мен и за да провокира чрез самото название желание лекцията да бъде посетена. Още повече темата й бе зададена като „Образи на желанието отвъд желязната завеса“. Тук няма да се спирам на проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма" и на многобройните дебати, които предизвикаха те, всеки може да провери на адрес http://www.spomeniteni.org . Честно казано, към някои от проявите, свързани с този проект и аз се отнасям малко скептично. Може би защото, когато дойде 10 ноември аз самият бях на 11 години и нямам достатъчно много спомени от това време. Дори имах един случай, в който присъствайки на лекция на доц. Миглена Николчина за семинарите през 80-те години, тя закачи на дъската в 42-ра аудитория на Софийския университет снимка на двама танцуващи мъж и жена и аз не успях да разпозная, че това е знака на Мос-филм, с който е започвал всеки съветски филм, даван по телевизията през 70-те и 80-те години. Предполагам, че по-голямата част от аудиторията в залата, която се състоеше от именити културолози, философи и социолози, си е направила извода, че ето, видждате ли, младите нищо не помнят от това време. Моят скепсис по отношение на тази проект се възроди, когато видях, че аудиторията на сказката щеше да бъде предимно от младежи на възраст около 20 години. Сметнах, че това ще се отрази на стойността на лекцията, тъй като лекторът неминуемо се съобразява с аудиторията си и особено когато не чете готов текст, а говори по събран материал и бележки, е склонен да преформулира предварително начертаното си изложение, а в България - за съжаление - и да го претупа. Оказа се, че напразно съм се съмнявал. Мила Минева бе твърдо решена да си свърши работата и тя изнесе една истинска сказка, както пишеше в анотацията "Един “доклад” за това как модите на консуматорското западно общество навлизат в бита на социалистическа България през 60-те и 70-те, илюстриран със снимки и други доказателства...". Тя започна с една лична история затова как преди да тръгне за сказката се е скарала с майка си затова дали тя може да говори за социализма, след като не е живяла по времето на социализма. Мила Минева доказа, че може. Докато в изложените предмети в "Инвентарен склад на социализма" видях само вещи, които добре помня и мнозина от които още се пазят на вилата ни, то от сказката на Мила Минева научих много неща, които не знаех. Не знаех, че в България през 60-те години е излизало списание на име "Реклама", чието предназначение е било да информира аранжорите на витрини как да подреждат витрините си и производителите на стоки как да ги рекламират. И в него не е имало и капка идеология. Това не е бил единственият пробив. Мила Минева показа корицата на първия брой на сп. "Лада", на която се вижда типична бупжоазна жена, добре гримирана и издокарана в скъпи дрехи, а не някаква работничка, както повелява партийната повеля. Любопитно беше и предписанието на Осмия конгрес на партията, което тя цитира, то е почти утопично: българското семейство, намирайки се в своя дом по никакъв начин не трябва да мисли и да се занимава с битови дейности, а да е свободно да се посвети само на духовни занимания... В списание "Лада", както и в "Жената днес", пък са били помествани снимки как трябва да изглежда идеалния дом и какви уреди от бита трябва да има в него. То трябва да е най-новото и най-удобното. Това е и целта, когато се открива ЦУМ през 1956 г. - да се възпитава "социалистическата" консумация. Но се получава така, че "социалистическата" пропаганда поражда желание към продуктите, които идват от Запад. Мила Минева показа реклама, на която от едната страна стои портрета на Ленин, а от другата надписът "Кока кола". След като завърши своето изложение, благодари за вниманието и попита има ли въпроси (оказа се, че няма) Мила Минева закри своята сказка, никой от залата не искаше да си трягва. Всеки очакваше тя да продължи или пък бе до такава степен преизпълнен с впечатления и картини от онова време, че му трябваше време, за да ги осмисли поне още малко непосредствено след чутото и видяното. След близо 20 секунди пълна тишина, последва бурно ръкопляскане и едва тогава всички започнаха да излизат от голямата зала на "Червената къща". Ето това е разликата между лекция и сказка. Не е само в името. Сигурно така са завършвали и някои от сказките в началото на миналия век. (Е.Н.)

Предишни три новини:

Отвяране на ципове в Хамбара

Д-р Петър Константинов получи литературната награда „Димитър Димов“

Писатели от Балканите се събраха в София